Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
Трябваше да опита нещо друго. Може би да пожелае дъската да удари по-силно? „А ще успея ли? – помисли си тя и погледна към Евън. – Трябва ли да опитвам? Ами ако му се случи нещо ужасно заради мен?”
– Давай! – изсъска Дония и отстъпи назад. Евън се приближаваше все повече. Сония си пое дълбоко дъх и хвърли дъската към него, пожелавайки си да го събори на земята. Той я отби с ръка, без дори да забави ход. Когато приближи на две крачки от Сония, Дония се изстъпи пред него.
– Как може да постъпваш така, Евън? Нали бяхме приятели. Помня, как двамата със Сония играехте на плочки. Нима...
Евън я сграбчи за раменете и я блъсна настрани. Сония се хвърли напред и с всички сили заби юмруци в корема му. Той изломоти нещо и отстъпи назад, прикривайки се от следващия й удар – този път в лицето.
В стаята се разнесе отчаян вик. Сония погледна напред и видя как противникът на Сери отстъпва назад, притиснал ръка към окървавеното си рамо. В този миг нещо я удари в гърдите и тя падна по гръб на земята. Опита се да изпълзи встрани, по-далеч от Евън, но той се хвърли върху нея и я прикова към пода.
– Махни се от нея! – изпищя Дония и се надвеси над момчето, стиснала в ръката си една дървена летва. Тя замахна и с всички сили я стовари върху главата на Евън, който извика от болка и се изтърколи настрани. Вторият удар на Дония попадна в слепоочието й. Той се отпусна неподвижно на пода. Дония размаха заплашително оръжието си над изпадналия в безсъзнание младеж, но бързо се успокои. После се ухили на Сония, протегна й ръка и й помогна да Се изправи.
Херин и Барин все още се биеха. Сери вече се беше справил с противниците си – единият продължаваше да притиска рамото си, а другият се беше облегнал на стената, хванал главата си с ръце.
– Хей! – извика Дония. – Мисля, че победихме!
Баръл се отдръпна от Херин и я погледна. После бързо бръкна в джоба си и хвърли нещо в лицето на противника си. Въздухът се насити с червена прах. Херин изруга и започна да търка очите си, в които беше попаднал прахът от папея. Примигвайки начесто, той отстъпи от Баръл. Дония се втурна към него, но Сония я хвана за ръката и я дръпна към себе си.
Баръл отново замахна към Херин. Той се отдръпна, но не достатъчно бързо. В стаята се разнесе вик от болка и ножът му се озова на пода. Сери скочи към Баръл, който се извърна тъкмо навреме, за да посрещне атаката. Без да спира да търка очите си, Херин се отпусна на колене и пипнешком затърси ножа си.
Баръл отблъсна Сери, бръкна в джоба си и отново запрати шепа червен прах в лицето му. Сери не успя да отскочи навреме. Лицето му се изкриви от болка и той отстъпи назад. Баръл се нахвърли върху него.
– Ще го убие! – извика Дония.
Сония вдигна дъската от пода и затвори за миг очи, припомняйки си трескаво какво точно беше направила на площада. Тя я стисна здраво и призова всичкия си гняв и страх. Съсредоточи се върху дъската и я запрати с всичка сила към Баръл.
Той изпъшка от удара в гърба и се обърна към нея. Когато протегна ръце да я сграбчи, Дония започна да го замеря с всичко, до което успяваше да се добере.
– Използвай магията си – извика тя на Сония, която се присъедини към нея.
– Опитах се. Не се получи.
– Опитай пак! – изпъшка Дония.
Баръл бръкна в джоба си и извади едно мъничко пакетче. Сония веднага го разпозна и се изпълни с гняв. Замахна с дъската, която държеше в ръка, но после се поколеба. Може би се концентрираше твърде много върху силата на хвърлянето. Магията не представляваше физическо усилие. Тя видя как Дония мята едно сандъче към Баръл. От нея не се искаше да хвърля нищо...
Сония се съсредоточи върху сандъка и го тласна с ума си, пожелавайки си да удари Баръл толкова силно, че да го събори на пода.
Изведнъж усети как нещо в ума й се освобождава.
В стаята проблесна синя светлина, сандъкът избухна в пламъци и полетя към целта си. Щом го зърна, Баръл изкрещя и отскочи встрани. Сандъкът се стовари в една от локвите и водата се изпари със съскане. Пакетчето с прах от папея падна на пода. Баръл впери поглед в нея. Сония се наведе да вдигне нова дъска, изправи се с присвити очи и го погледна.
Баръл пребледня от ужас. Без да се оглежда за другарите си, той изскочи през вратата и изчезна. Сония чу слаб шум, обърна се и видя замаяният Евън да се изправя. Той отстъпи назад и също хукна към вратата. Щом осъзнаха, че приятелите им бягат, останалите две момчета побързаха да ги последват.
Когато звукът от стъпките им се изгуби, Херин избухна в смях.