Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
– Не ми даде обещания. Казах му колко ще е опасно, ако наоколо има магьосница, която не се е научила да контролира силите си. Него го интересува повече какво ще получи от Гилдията в замяна на залавянето й.
Ялдан се навъси.
– Висшите магьосници няма да се съгласят да си разменят услуги с Крадците.
Данил махна презрително с ръка.
– Разбира се, че не. Казах му това и той прояви разбиране. Мисля, че ще приеме пари.
– Пари? – Ялдан поклати глава. – Не знам...
– След като вече сме предложили награда, едва ли има някакво голямо значение, ако отиде у някой от Крадците – разпери ръце Денил. – Всеки знае, че парите ще отидат в човек от копторите, така че може да се очаква това да е някой съмнителен тип.
Езрил завъртя очи:
– Само ти можеш да накараш нещо подобно да звучи абсолютно разумно, Денил.
Денил се ухили.
– Нещо повече. Ако представим нещата внимателно, всички ще ни похвалят, че сме убедили Крадците да свършат нещо полезно за града.
Езрил се засмя.
– Надявам се, че Крадците няма да се сетят за това, защото ще се откажат да ти помагат.
– Ще трябва да го запазим в тайна засега – каза Денил. – Не искам да се вдига шум, докато не науча дали Горан ще ни помогне или ще откаже. Мога ли да разчитам на мълчанието ви?
Той погледна останалите. Езрил закима ентусиазирано. Ротан наведе глава еднократно. Ялдан се намръщи, но после сви рамене.
– Много добре. Но бъди внимателен, Денил. Не рискуваш само своята кожа.
– Знам – усмихна се Денил. – Знам.
Пътешествието по Пътя на крадците на светлината от фенери беше по-бързо и по-интересно от самотното вървене пипнешком в мрака. Стените на коридорите бяха направени от наглед безкрайни редици от тухли. На някои от разклоненията бяха издълбани символи и знаци.
Водачът спря на едно от разклоненията и остави фенера на пода. Извади шепа черни парцали от джоба си.
– Ще трябва да продължите със завързани очи.
Сери кимна и водачът омота единия парцал през очите му и го завърза. След това мина зад Сония и тя затвори очи, докато грубата тъкан се притискаше към лицето й. Тя почувства как една ръка ляга върху рамото й, после друга ръка я хвана за китката и я поведе по коридора.
Макар че тя се опитваше да запомня завоите, скоро им изгуби бройката. Продължаваха да се тътрят в мрака. Отнякъде ги достигаха приглушени звуци: гласове, стъпки, капеща вода и още някакви шумове, които тя не можеше да разпознае. Кожата под превръзката започна да я сърби, но Сония не посмя да се почеше, за да не помисли водачът, че се опитва да наднича.
Когато спряха, тя въздъхна облекчено. Нечии пръсти свалиха превръзката й. Тя погледна към Сери – той се усмихваше успокоително.
Водачът извади от джоба на палтото си лъскав прът и го мушна в дупка в стената. След кратка пауза част от стената се завъртя навътре и от отвора пристъпи напред едър, мускулест мъж.
– Да?
– Серини и Сония при Фарин – обяви водачът.
– Влизайте.
Сери се поколеба, после се обърна към водача.
– Молбата ми беше да се видя с Рави.
Мъжът се усмихна накриво.
– Тогава сигурно Рави иска да се видиш с Фарин.
Сери сви рамене и мина през отвора. Сония го последва, като се чудеше дали крадецът, който имаше за прякор наименованието на осмокрако отровно насекомо, е по-опасен от крадеца с прякор наименованието на гризач.
Влязоха в малка стая. Озоваха се пред погледите на още двама мъже, седнали в кресла от двете им страни. Единият от тях затвори вратата към тунела, после отвори врата в срещуположната стена на стаята и им направи знак да продължат през нея.
Фенерите, закрепени на стените в съседната стая, хвърляха топли жълти кръгове върху тавана. Подът беше постлан с огромен килим, украсен с позлатени пискюли. В далечния край на стаята, зад една маса, седеше тъмнокож мъж с черни, плътно прилепнали дрехи. Плашещите бледожълти очи на човека ги изучаваха внимателно.
Сония го погледна. Крадецът беше лонмарец, представител на гордата раса обитатели на пустинята, чиито земи се намираха далеч на север от Коралия. Лонмарците се срещаха рядко в Имардин – на малцина от тях им харесваше живота извън тяхната закостеняла култура. Кражбата се смяташе за голямо зло в Лонмар. Лонмарците смятаха, че колкото и дребно нещо да откраднеш, губиш част от душата си. А ето че пред тях седеше лонмарски крадец.
Очите на мъжа се присвиха. Сония осъзна, че се е вторачила в него, и бързо сведе поглед. Той се облегна назад в креслото, усмихна се и насочи дългия си кафяв показалец към нея.