Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
Сери поклати глава.
– Няма друг изход. Преди имаше проход, но Крадците го затвориха преди години. Затова не ви доведох тук по-рано.
Стъпките вече се чуваха по-отчетливо. Херин и Сери отстъпиха от вратата и зачакаха. Сония придърпа качулката над лицето си и двете с Дония се свиха в дъното на стаята.
На стъпалата се появиха ботуши, после панталони, гърдите и лицата на няколко новодошли. Четири момчета застанаха пред вратата. Те огледаха Херин и Сери, а когато забелязаха Сония, размениха тържествуващи погледи.
– Баръл – каза Херин. – Какво правиш тук?
Набит младеж с мускулести ръце пристъпи към него. Сония
изтръпна. Това беше същото момче, което я бе обвинило, че е шпионин.
Разглеждайки останалите, тя стреснато разпозна още един. Помнеше Евън като едно от най-тихите момчета в бандата на Херин. Той я беше научил как да мами на плочки. Но докато подмяташе тежкия железен прът в ръката си, погледът му изобщо не беше приятелски. Сония потрепери и извърна очи.
Другите две момчета носеха дървени сопи. Сигурно се бяха въоръжили по пътя. Сония мислено прецени разпределението на силите. Четирима срещу четирима. Дония едва ли се беше научила да се бие и изобщо никой от тях не можеше да се мери с приятелите на Баръл. Заедно може би щяха да успеят да се справят с един. Тя протегна ръка и сграбчи една откъртена дъска.
– Идваме за момичето – каза Баръл.
– Порта ли си станал, Баръл? – Гласът на Херин беше натежал от презрение.
– Тъкмо мислех да те питам същото – отвърна Баръл. – От дни не сме те виждали. А после научихме за наградата и всичко ни е изясни. Искаш да задържиш парите само за себе си.
– Не, Баръл – отвърна твърдо Херин. Той погледна към приятелите му. – Сония е приятел. Аз не предавам приятелите си.
– На нас тя не ни е приятел – отвърна Баръл и размени поглед с другарите си.
Херин скръсти ръце на гърдите си.
– Такива ми ти работи, значи. Хареса ти да раздаваш заповеди. Знаеш правилата, Баръл. Който не е с мен, е против мен. – Той отново погледна приятелите на Баръл. – Същото се отнася и за вас. С портата ли ще останете?
Момчетата не помръднаха от местата си, но несигурните им погледи шареха между Баръл и Херин.
– Сто златни монети – рече тихо Баръл. – Готови ли сте да се откажете от толкова много пари и да останете с този глупак? Ще си живеем като крале.
Лицата на момчетата се вкамениха.
Херин присви очи.
– Махай се оттук, Баръл.
В ръката на Баръл проблесна нож и той го насочи към Сония.
– Никъде не отивам без нея. Дай ми я.
– Не.
– Тогава ще трябва да си я вземем сами.
Баръл пристъпи към Херин. Докато другарите му го заобикаляха отстрани, Сери застана до приятеля си, без да вади ръце от джобовете си, а очите му горяха с мрачна решимост.
– Хайде, Херин – провлачи глас Баръл. – Не е нужно да се стига до това. Предай ни я. Ще си поделим парите, също като едно време.
Лицето на Херин се изкриви от гняв и презрение. В ръката му проблесна нож и той се хвърли напред. Баръл се извъртя и също замахна с ножа. Сония затаи дъх, когато острието разряза ръкава на Херин и остави червена следа на ръката му. Евън също замахна с железния прът, но Херин успя да отскочи встрани.
Дония я хвана за ръката.
– Спри ги, Сония – прошепна тя отчаяно. – Използвай магията си!
Сония я погледна.
– Но... не знам как!
– Опитай нещо! Каквото и да е!
Другите две момчета се приближиха към Сери, който измъкна две ками от джобовете си. Щом ги зърнаха, момчетата се поколебаха. Сония забеляза ремъците, които придържаха ножовете към дланите му, така че той можеше да дърпа и да блъска, без да се налага да ги пуска. Тя не успя да сдържи усмивката си. Наистина изобщо не се беше променил.
По-едрото момче се хвърли към него. Сери го хвана за китката и го дръпна към себе си. Момчето изгуби равновесие и залитна напред, а сопата му издрънча на пода. Сери замахна и нанесе силен удар с дръжката на камата си по главата на момчето. То се свлече на земята. Сери бързо отскочи встрани, избягвайки сопата на второто момче. Зад него Херин избягна поредния удар с нож на Баръл. Когато двете двойки биещи се се отдалечиха една от друга за миг, Евън се шмугна между тях и се устреми към Сония.
Тя забеляза с облекчение, че ръцете му са празни. Нямаше представа къде е оставил железния прът. Сигурно го криеше под палтото си...
– Направи нещо! – изписка Дония и стисна още по-силно ръката на Сония.
Поглеждайки към дъската, която държеше в ръката си, Сония се досети, че няма смисъл да повтаря онова, което бе направила на Северния площад – тук нямаше магьоснически щит за пробиване. Освен това едва ли запратената по Евън дъска щеше да го спре.