Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
Денил наклони глава.
– А вие сте?
Мъжът се усмихна.
– Горан.
В стаичката нямаше стол за посетителите. Денил се приближи към масата. Горан не можеше да бъде наречен красавец. Той беше огромен, но не дебел, а по-скоро добре сложен и мускулест. Косата му беше гъста и къдрава, долната част на лицето му се криеше зад разкошна брада. Образът му изключително добре отговаряше на прякора му – гораните бяха огромни, силни животни, които теглеха лодките нагоре по река Терали. Интересно дари Крадците се бяха пошегували, когато му бяха казали, че Горан е буквално най – големият сред тях.
– Вие ли сте водачът на Крадците? – попита Денил.
Горан се усмихна.
– Крадците нямат водач.
– Тогава как ще разбера дали разговарям с правилния човек?
– Ако искаш да сключиш сделка, ще я сключиш с мен. – Мъжът разпери ръце. – Ако нарушиш договорката, ще те накажа. Считай ме за нещо средно между баща и крал. Ще ти помогна, но ако ме предадеш, ще те убия. Как ти се струва?
Денил сви устни.
– Мислех си за нещо по-балансирано. Сделка между двама бащи, примерно. Не бих посмял да предложа двама крале, макар че ми харесва как звучи.
Горан отново се усмихна, но очите му останаха сериозни.
– Какво искаш, Ларкин, търговецо на рогозки?
– Искам да ми помогнете да намеря един човек.
– Аха – кимна Крадецът. Той сложи на масата малък сноп листи, писалка и мастилница. – Кого?
– Момиче. Между четиринайсет и шестнайсет годишна. Дребничка, тъмна коса, слабо тяло.
– От къщи ли е избягала?
– Да.
– Защо?
– Заради едно недоразумение.
Горан кимна съчувствено.
– Къде е отишла според теб?
– В копторите.
– Ако е жива, ще я намеря. Ако не е или не я намерим навреме ще се договорим допълнително за срока, – задължението ти към мен отпада. Как се казва?
– Все още не знаем името й.
– Не знаете... – Горан го погледна с присвити очи. – Вие?
Денил си позволи да се усмихне.
– Проверката ти трябва да бъде по-щателна.
Очите на Горан се разшириха леко. Той преглътна и се облегна назад.
– Така ли?
– Какво щяхте да правите с мен, ако не бях издържал?
– Щяхме да те отведем далеч оттук. – Той облиза устните си, после сви рамене. – Но така или иначе си тук. Какво искаш от нас?
– Както вече казах, искаме да ни помогнете да намерим едно момиче.
– А ако откажем?
Усмивката постепенно изчезна от лицето на Денил.
– Тогава тя ще умре. Собствените й сили ще я убият, а заедно с това ще унищожат и част от града – макар да не знам със сигурност каква част, защото не знам колко е силна. – Той пристъпи напред, подпря ръце на масата и погледна Крадеца в очите. – Ако ни помогнете, ще ви бъде платено добре, но трябва да сте наясно, че съществуват определени граници, които не можем да преминем.
Горан го изгледа мълчаливо, после побутна листите и писалката встрани. Облегна се назад и леко извърна глава.
– Хей, Даган! Донеси стол на нашия гост.
Стаята беше тъмна и влажна. Край стената бяха струпани дъсчени сандъци, повечето от които начупени. В ъглите се бяха събрали локвички вода и всичко беше покрито с дебел слой прах.
– Значи тук баща ти е крил стоката си? – попита Херин.
Сери кимна.
– Старият склад на тате. – Той избърса праха от един сандък и се настани върху него.
– Няма легло – обади се Дония.
– Ще сглобим нещо – отвърна Херин. Той отиде при сандъците и започна да подбира здрави дъски. Сония стоеше до вратата, разтревожена от перспективата да прекара нощта в това студено и неприятно място. Тя въздъхна и седна на най-ниското столче. През нощта се бяха местили три пъти, за да избягат от ловците на награди. Чувстваше се така, сякаш не беше спала от дни. Тя затвори очи и се отнесе. Гласовете на Херин и Дания се чуваха като през мъгла, както и стъпките в коридора зад гърба й.
Стъпки?
Сония отвори очи, обърна се назад и видя светлинка в дъното на коридора.
– Хей! Някой идва.
– Какво? – Херин изтича до вратата и надникна в коридора. Ослуша се за миг, после дръпна Сония за ръката и й посочи дъното на стаята. – Бързо отивай там и се скрий.
Докато Сония се отдалечаваше от вратата, Сери изтича до Херин.
– Никой не идва тук – каза той. – В праха по стълбището нямаше никакви следи от стъпки.
– Тогава сигурно са ни проследили.
Сери изруга и погледна към коридора. После се обърна към Сония.
– Покрий лицето си. Може би търсят някой друг.
– Няма ли да се махнем оттук? – попита Дония.