Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
– Няма да е толкова зле. Щом веднъж се научиш да използваш силата си, ще станеш важна и могъща. Ще ти отпуснат каишката. Ще са принудени да го направят. В края на краищата, ако решиш, че не искаш да правиш нещо, как ще те накарат?
Тя го изгледа много продължително.
– Не си сигурен в това, нали?
Той се застави да срещне погледа й.
– Сигурен съм, че това е единственият ти изход. Сигурен съм, че ще се държат справедливо с теб.
– Тогава какво не е наред?
Той въздъхна.
– Не знам какво ще поискат в замяна.
Сония кимна, после се облегна назад и известно време се взира в отсрещната стена.
– Ако мислиш, че трябва да постъпя така, ще го направя, Сери. По-добре да се свържа с Крадците, отколкото да се предам на Гилдията.
При вида на бледото й лице Сири почувства как вече познатото му чувство на смущение се връща, само че този път го усети повече като вина. Въпреки че беше уплашена, тя щеше да се изправи срещу Крадците с обичайната си решителност. Това го накара да се почувства още по-зле. Въпреки че съзнаваше неспособността си да я защити, предаването й в ръцете на крадците го караше да се чувства като предател. Не искаше да я изгуби отново.
Но нямаше друг изход.
Сери се изправи и тръгна към вратата.
– Ще отида да намеря Херин и Дония – каза той. – Добре ли си?
Без да го поглежда, тя кимна.
В коридора пред стаята стоеше една от баняджийките. Сери я попита за Херин и Дония и девойката му посочи с кимане съседната стая. Той прехапа устни и почука на вратата.
– Влез! – извика Херин.
Двамата с Дония седяха върху рогозка. Дония бършеше косата си с кърпа.
– Казах й, и тя се съгласи.
Херин се намръщи.
– Все още не съм сигурен. А ако я изведем от града?
Сери поклати глава.
– Мисля, че няма да стигнем далеч. Можеш да си сигурен, че Крадците вече знаят всичко за нея. Ще научат къде е живяла, кои са родителите й, къде са леля й и чичо й. Няма да е трудно да изтръгнат от Варил и неговата компания, че тя е...
– Ако знаят толкова много – прекъсна го Дония, – защо още не са се появили и не са я хванали?
– Защото те не постъпват така – отвърна Сери. – Те обичат да сключват сделки, тогава повечето хора, работещи за тях, са доволни и не създават проблеми по-късно. Те отдавна можеха да дойдат при нас и да предложат покровителството си, но не го направиха. Това ме кара да мисля, че не са сигурни, че владее магията. Ако не отидем при тях, може да позволят на някой от своите хора да я издаде. Ето защо никога няма да й позволят да напусне града.
Дония и Херин се спогледаха.
– А тя какво мисли? – попита Дония.
Сери се намръщи.
– Наслушала се е на истории. Уплашена е, но знае, че няма друг изход.
Херин се изправи.
– А ти сигурен ли си в това, Сери? – попита той. – Струва ми се, че я харесваш. Може да не я видиш никога повече.
Сери премигна от изненада и почувства, че се изчервява.
– Мислиш ли, че ще я видя отново, ако магьосниците я докопат?
Херин отпусна рамене.
– Не.
Сери закрачи из стаята.
– Ще отида с нея. Тя ще има нужда от някой близък до себе си. Мога да съм й от полза.
Херин се пресегна и сграбчи Сери за ръката. Погледна го в очите и го пусна.
– Значи ние няма да видим повече теб, така ли?
Сери поклати глава. Почувства как вината го терзае. Херин беше предаден от четирима членове на собствената му банда, и не можеше да бъде сигурен в останалите. А сега си тръгваше и най-близкият му приятел.
– Ще се отбивам, когато мога. Гелин и без това вече мисли, че работя за Крадците.
Херин се усмихна.
– Добре тогава. Кога ще я заведеш?
– Довечера.
Дония положи длан върху ръката на Сери.
– А ако не я искат?
Сери се усмихна мрачно.
– Ще я поискат.
Коридорът на жилищните помещения на магьосниците беше тих и празен. Стъпките на Денил кънтяха, докато той се приближаваше към вратата на Ялдан. Почука и зачака, вслушвайки се в приглушените гласове, долитащи от стаята. Един женски глас се открои сред останалите:
– Какво е направил той?
Миг по-късно вратата се отвори. Езрил, жената на Ялдан, се усмихна разсеяно и отстъпи, приканвайки Денил да влезе. Около ниската маса насред стаята бяха наредени няколко кресла. Ялдан и Ротан седяха в две от тях.
– Той наредил стражата да изгони мъжа от дома му – каза Ялдан.
– Само затова, че е позволил на децата да спят на тавана? Това е ужасно! – възкликна Езрил, посочвайки на Денил едно от креслата.
Ялдан кимна.
– Добър вечер, Денил. Искаш ли чаша суми10?