Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
Той се изправи, олюлявайки се, и внимателно се приближи до вратата.
– Какво стана, а? – извика той. – Да не би да очаквахте, че тя ще ви позволи да я отведете?
Ухилен до уши, той се обърна, примигвайки, към Сония.
– Хей! Страхотно се справи!
– Чудесен завършек – съгласи се Сери. Той разтърка очите си и се намръщи. Бръкна във вътрешния си джоб, извади малка манерка и започна да мие очите си със съдържанието й. Дония изтича до Херин и прегледа раните му.
– Трябва да те превържа. Ти ранен ли си, Сери?
– Не. – Той й подаде манерката.
Дония започна да мие лицето на Херин. Кожата му беше почервеняла и покрита с обрив.
– Това няма да мине скоро. Сония, дали ще можеш да го излекуваш?
Сония се намръщи и поклати глава.
– Не знам. Онзи сандък не трябваше да се запали. Ами ако се опитам да излекувам Херин, а вместо това той се подпали?
Дония я погледна с ококорени очи.
– Това е наистина ужасна мисъл.
– Трябва да се упражняваш – каза Сери.
Сония се извърна и го погледна.
– За упражнения ми трябва време и място, където няма да привличам ничие внимание.
Той извади една кърпа от джоба си и избърса камите.
– Щом случката се разчуе, хората ще бъдат твърде уплашени, за да те търсят. Ще можем да дишаме по-свободно.
– Не мисля така – възрази Херин. – Обзалагам се, че Баръл и приятелите му няма да разкажат на никого за това. Дори и да го направят, останалите ще решат, че могат да се справят по-добре.
Сери се намръщи и изруга.
– В такъв случай да се махаме по най-бързия начин оттук – рече Дония. – А сега накъде, Сери?
Той се почеса по главата и се усмихна.
– Някой има ли пари?
Херин и Дония погледнаха към Сония.
– Парите не са мои – възрази тя. – На Джона и Ранел са.
– Сигурна съм, че няма да имат нищо против да ги използваш, за да спасиш живота си – каза Дония.
– Точно така. По-скоро ще решат, че си си изгубила ума, ако не го направиш – додаде Сери.
Сония въздъхна, бръкна под ризата си и измъкна кесията с монети.
– Надявам се, че ако се измъкна от тази каша, ще успея да им се отплатя. – Тя погледна Сери. – Постарай се да ги намериш по-скоро.
– Непременно – увери я той. – Веднага, след като те отведа на безопасно място. А сега предлагам да се разделим. Ще се срещнем след час. Сещам се за едно местенце, където на никого няма да му хрумне да те търси. Можем да останем там само няколко часа, но през това време ще помислим на спокойствие къде да отидем след това.
Глава 7
Опасни съюзи
На връщане от конюшните Ротан забави ход, когато достигна градините. Въздухът беше студен, но не неприятно, и тишината беше добре дошла след градската суетня. Той си пое въздух с пълни гърди и въздъхна.
Въпреки че беше разпитал безброй информатори, само няколко му бяха дали полезни сведения. Повечето от тях бяха дошли с надеждата, че малките им късчета сведения, без значение колко са несъществени, ще доведат до пленяването на девойката и до награждаването им. Неколцина бяха дошли просто за да изкажат недоволството си от Гилдията.
Други пък бяха докладвали за криещи се самотни девойки. След няколко експедиции до стари порутени къщи стана ясно, че има страшно много безпризорни хлапета, криещи се в тъмните ъгли. Разпитите на другите магьосници, които се занимаваха с информаторите, доведоха до множество подобни разочарования.
Щеше да е много по-лесно, ако в обявите за наградата беше включен и портретът на момичето. Ротан си помисли със съжаление за последния си наставник, лорд Марген, който се беше опитвал безуспешно да открие начин за прехвърлянето на мисловните образи на хартия. Денил беше поел предизвикателството след него, но засега нямаше голям напредък.
Ротан се зачуди как ли се справя Денил? От краткия им мисловен разговор беше станало ясно, че по-младият магьосник е жив и здрав и ще се върне по залез-слънце. Те не можеха да засягат истинската цел на посещението на Данил в копторите, тъй като винаги съществуваше възможност други магьосници да подслушват разговора им. Въпреки това Ротан беше почувствал обнадеждаващо самодоволство в тона на приятеля си.
–... знаете... Ротан...
Когато чу името си, Ротан вдигна поглед. Плътната зеленина на градините скриваше говорещия, но Ротан беше сигурен, че разпознава гласа.
–... с тези неща не бива да се бърза.
Гласът беше на Разпоредителя Лорлън. Говорещите бавно се приближаваха към Ротан. Той предположи, че ще преминат съвсем наблизо и се шмугна в едно от малките градински дворчета. Седна на една пейка и се заслуша внимателно в разговора, който ставаше все по-отчетлив.