Паднали ангели
- Автор: Кейт Лорен
- Серия: Паднали ангели #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Паднали ангели». Краткое содержание книги:
Загадъчен и недосегаем, той завладява вниманието на Лус Прайс от мига, в който тя го вижда в пансиона „Меч и Кръст“. Тон е единственото ярко петно на място, където мобилните телефони са забранени, учениците са пълни откачалки, а камери следят всяко движение. Както пламъкът привлича нощната пеперуда, така и Лус е привлечена от него и иска да открие онова, което Даниел пази в тайна...
А дистанцираното му студено държание?
То е начин да я защити.
Защото Даниел е паднал ангел, обречен на всеки 17 години да се влюбва в едно и също момиче... и да гледа как то умира.
А Лус е негова спътница - смъртното момиче, прокълнато да се преражда отново и отново, без да подозира за този кръговрат.
Онасна, страховита, завладяваща история...
ПАДНАЛИ АНГЕЛИ е трилър, който ви кара да обръщате жадно страниците... Невероятна любовна история.
- За Лус - произнесе наздравица тя, като отправи към Лус невинна усмивка. - Която очевидно се беше замечтала и пропусна цялата ми приветствена реч, и която никога няма да узнае колко невероятно забележителна беше - не беше ли забележителна, Ро? - наведе се тя да попита Роланд, който я потупа утвърдително по глезена.
Кам пъхна пластмасова чаша с шампанско в ръката на Лус. Тя се изчерви и се опита да отмине тоста със смях, когато всички събрани на партито повториха като ехо:
- За Лус! За Месното Руло!
До нея, Моли се промъкна тихо и прошепна в ухото й по-кратка версия:
- За Лус, която никога няма да разбере.
Няколко дни по-рано Лус щеше да се отдръпне. Тази вечер просто завъртя очи, после обърна гръб на Моли. Всяка дума, изречена някога от това момиче, беше накарала Лус да се почувства засегната, но покажеше ли го, това сякаш само насърчаваше Моли. Затова Лус просто се сниши, за да седне на стола пред бюрото заедно с Пен, която й подаде дълго парче черна лакрица.
- Можеш ли да повярваш? Мисля, че наистина се забавлявам - каза Пен, като дъвчеше щастливо.
Лус захапа лакрицата и отпи малка глътка от пенливото шампанско. Не особено приятна на вкус комбинация. Нещо като нея и Моли.
- Е, Моли към всички ли се държи гадно, или аз съм специален случай?
За секунда Пен имаше вид, сякаш щеше да даде различен отговор, но после потупа Лус по гърба.
- Просто обичайното й обаятелно държание, скъпа моя.
Лус огледа стаята - цялото това свободно леещо се шампанско, натруфения луксозен грамофон на Кам, окачената светлоотразяваща сфера, която се въртеше над главите им, хвърляйки звезди по лицата на всички.
- Откъде вземат всички тези неща? - зачуди се тя на глас.
- Говори се, че Роланд може да вмъкне контрабандно всичко в „Меч и Кръст“ - каза небрежно Пен. - Не че някога съм го молила.
Може би това беше имала предвид Ариана, когато каза, че Роланд знае как да намира разни неща. Единствената непозволена вещ, която Лус можеше да си представи да иска достатъчно отчаяно, че да помоли за него, беше клетъчен телефон. Но пък... Кам й беше казал да не слуша Ариана по въпроса за нещата, които ставаха вътре в училището. Което щеше да е безпроблемно, само дето толкова голяма част от това парти, изглежда, беше благодарение на Роланд. Колкото повече се опитваше да разплете въпросите, които я занимаваха, толкова по-малко схващаше. Вероятно трябваше просто да се придържа към ролята на човек, който е достатъчно „вътре“, за да получава покани за сбирките.
- Добре, всички вие, отхвърлени окаяници - каза Роланд високо, за да привлече вниманието на всички. Звукът на грамофона беше утихнал до статичния пукот между отделните песни. - Ще започнем втората част от вечерта - „Микрофонът е ваш“ - и приемам заявки за караоке.
- Даниел Григори! - подвикна Ариана през преплетените си ръце.
- Не! - подвикна Даниел в отговор, без да пропуска дори един такт.
- Ауу, мълчаливецът Григори пропуска още една възможност - каза Роланд в микрофона. - Сигурен ли си, че не искаш да изкараш твоята версия на „Хрътката от ада по следите ми“?
- Мисля, че това е твоята песен, Роланд - каза Даниел. Слаба усмивка се разля по устните му, но Лус изпита чувството, че това беше смутена усмивка, усмивка, която сякаш казваше: „Нека някой друг застане в светлината на прожекторите, моля ви“.
- Той е прав, народе - засмя се Роланд. - Макар да е известно, че караоке изпълнението на Робърт Джонсън може да опразни стаята. - Измъкна един албум на Р. Л. Бърнсайд от купчината и посочи към грамофона в ъгъла. - Нека вместо това се отправим на юг.
Когато започнаха басовите ноти на електрическа китара, Роланд застана в средата на сцената, която всъщност представляваше просто квадратен метър осветено от луната празно пространство в средата на стаята. Всички останали пляскаха с ръце или тропаха с крака в такт, но Даниел беше навел поглед към часовника си. Лус продължаваше да го вижда как й кимна във фоайето по-рано тази вечер, когато Кам я покани на партито. Сякаш по някаква причина Даниел искаше тя да е там. Разбира се, сега, когато се бе появила, той не показваше с нищо, че забелязва съществуването й.
Само ако можеше да го хване насаме...
Роланд така обсебваше вниманието на гостите, че единствено Лус забеляза когато, по средата на песента, Даниел се изправи, промъкна се покрай Моли и Кам, и безшумно се измъкна през вратата.
Това беше нейният шанс. Докато всички около нея аплодираха, Лус бавно се изправи на крака.