Фурията на курсора

— Защо не? — каза Грахус със спокоен тон. — Засега ще помисля как най-добре да използвам твоята енергичност. Например за подобряване на санитарните условия.

Тави едва се сдържа да не се намръщи на трибуна, но усети как бузата му потрепва от нервен тик. Той отдаде чест и тръгна с Магнус.

— Какво за тези мерителни чаши? — промърмори Магнус, когато малко се отдалечиха.

Тави вдигна вежди.

— Знаеше ли за това?

— Често срещано е трибунът по снабдяването да се облажва от своя легион — каза Магнус. — Но обикновено прикриват по-добре следите си. Грахус не е достатъчно хитър за това.

Минаха покрай добре подредени редици палатки. За седмицата, откакто бяха пристигнали, рибките поне се бяха научили да ги издигат правилно. Тави навъсено погледна Магнус.

— Капитанът знае ли?

— Естествено.

— Тогава защо не прави нищо по въпроса? — попита Тави.

— Защото Грахус може да е мошеник, но е и много опитен офицер по снабдяването. Имаме нужда от него. Ако капитанът започне официално разследване, това би опозорило Грахус, би погребало кариерата му и щеше да сложи край на престоя му в легионите — заради няколко дрънкулки и нови ботуши.

Тави направи гримаса.

— Значи затова капитанът гледа на всичко това през пръсти.

— Той не е легат, Тави. Той е войник. Неговата задача е да създаде и поддържа легиона в боеспособно състояние. Ако за това ще му се наложи да си затвори очи за безразсъдството на някои от своите офицери, той е готов да плати тази цена.

— Дори ако това означава орязани дажби за легиона?

Магнус се усмихна.

— Но те не получават орязани дажби, подтрибун. Чашите бяха сменени, проблемът е отстранен.

— Първото копие — въздъхна Тави. — Капитанът го е изпратил при мен.

— Нищо подобно не е правил — усмихна се още по-широко Магнус. — Въпреки че може би съм разбрал погрешно някои от коментарите, които направи, и за по-добро разбиране споделих мислите си с Валиар Маркус.

Тави изсумтя и се замисли за момент.

— Това е било тест — каза накрая. — Искал е да види как ще реагирам на това.

— Мнозина биха поели по пътя на шантажа, за да получат дял от печалбата — отговори Магнус. — Сега капитанът знае, че си честен. Поривите на алчност на Грахус са отстранени. Легионерите получават пълна дажба, а легионът все още си има своя трибун по снабдяването. Всички печелят.

— Освен мен — въздъхна Тави. — След днес Грахус ще ме вкара за месец на колене в тоалетните.

— Добре дошъл в легионите — съгласи се Магнус. — Предлагам ти да го приемеш като полезен опит.