Септемврийски светлини [bg]

Докато се връщаха към града, Исмаел неочаквано сподели с Ирен къде е бил през последните три дни. Започна разказа си от момента, когато узнал печалната новина.

Веднага потеглил с „Кюанеос“ към островчето с фара, напразно опитвайки се да избяга от чувствата, от които няма спасение. През дългите часове до разсъмването умът му постепенно се прояснил и пред него като светлина в края на тунела се появила нова цел: да разкрие виновника за трагедията и да го накара да си плати за стореното. Жаждата за мъст изглеждала единственият цяр, способен да облекчи болката.

Обясненията на жандармерията изобщо не го задоволили. Секретността, с която местните власти провеждали разследването, му изглеждала, меко казано, подозрителна. Преди да настъпи зората на следващия ден, Исмаел вече бил взел решение да започне собствено разследване. Щял да узнае истината на всяка цена, без да се съобразява с разни правила. Същата нощ се промъкнал в импровизираната лаборатория по съдебна медицина на доктор Жиро. Благодарение на дързостта си и на чифт клещи се справил с веригата на катинара и с всички препятствия, изпречили се на пътя му.

Ирен слушаше с удивление, граничещо с недоверие, как Исмаел се прокраднал в унилата постройка, как изчакал Жиро да си тръгне и в призрачния сумрак, пропит с изпарения от формол, затърсил в архивите на доктора папката с материалите, касаещи смъртта на Хана.

И сам не знаел откъде се взело у него хладнокръвието, необходимо за тази задача. Наличието на двата трупа, които лежали в помещението, завити с чаршафи, очевидно не въздействало насърчително. Телата принадлежали на двама водолази, които предната нощ имали нещастието да попаднат в подводно течение в пролива Ла Рошел, докато се опитвали да спасят товара на една платноходка, заседнала в рифа.