Септемврийски светлини [bg]
- Автор: Сафон Карлос Руис
- Серия: Мъглата #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-492-1
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Септемврийски светлини [bg]». Краткое содержание книги:
Заслепен от ужас, Бльоклин го замоли за помощ. Каза му, че е готов на всичко, дори да се отрече от себе си, стига само да си възвърне младостта и душата. Корели с усмивка го запита дали е сигурен в това. Часовникарят потвърди: бе готов на всякакви жертви.
Тогава Корели рече, че е склонен да му върне часовника, а с него и душата, в замяна на нещо, от което Бльоклин бездруго нямал никаква полза — неговата сянка. Объркан, часовникарят попита това ли е цената, която трябва да плати — само някаква си сянка? Корели кимна и Бльоклин тутакси прие сделката.
Странният клиент извади стъклено шишенце, махна тапата му и го сложи на масата. Бльоклин с почуда видя как собствената му сянка се отдели като вихър от газ и за секунда се вмъкна в шишенцето. Корели сложи тапата, сбогува се с Бльоклин и си тръгна в нощта. Щом напусна кръчмата, стрелките на часовника, който майсторът държеше в ръцете си, се преобърнаха и започнаха да се въртят в правилната посока.
Призори Бльоклин се прибра у дома и видя, че лицето му отново изглежда младо. Въздъхна с облекчение, но го чакаше друга изненада. Котаракът Салман не се мяркаше никъде. Часовникарят го търси из цялата къща, а когато най-сетне го намери, се смрази от ужас. Клетото животно висеше обесено на едно въже, завързано за лампата в работилницата. Работната маса бе катурната, а инструментите — разхвърляни из стаята. През жилището сякаш бе преминал ураган. Всичко беше изпотрошено. Като че ли това не бе достатъчно, имаше и драсканици по стените. Някой несръчно бе написал на всевъзможни места една непонятна дума:
Часовникарят разгледа внимателно отвратителния надпис, но изминаха няколко минути, преди да го разгадае. Това беше неговото име, изписано наопаки. Нилкоьлб. Бльоклин. Чу шепот зад гърба си и когато се обърна, се озова срещу отражението си, ала то бе тъмно като демоничен мираж.
Едва тогава разбра. Това бе тя — собствената му сянка; гледаше го предизвикателно. Опита се да я улови, но сянката се изсмя като хиена и се разнесе по стената. Сетне Бльоклин с потрес видя как тя грабна един дълъг нож и избяга през вратата, стопявайки се в мрака.
Същата нощ бе извършено първото престъпление на „Хенрихщрасе“. Неколцина свидетели заявиха, че са видели как Бльоклин хладнокръвно заклал един войник, който вървял по уличката в ранното утро. Полицията задържа часовникаря и го подложи на продължителен разпит. На следващата нощ, докато Бльоклин бе под стража в килията си, бяха извършени още две убийства. Така се зароди мълва за мистериозен главорез, бродещ нощем из Берлин под прикритието на мрака. Бльоклин се опита да обясни на властите какво се случва, но никой не пожела да го изслуша. Вестниците разискваха доколко е възможно да има убиец, способен всяка нощ да се измъква от строго охранявана килия, за да извършва най-зловещите престъпления в историята на Берлин.
Кървавите дела на сянката сяха страх из града точно двайсет и пет дни. Краят на този загадъчен случай бе също тъй неочакван и необясним, както и началото му. В малките часове на 12 януари 1916 г. сянката на Херман Бльоклин се вмъкна в мрачния затвор на тайната полиция. Часовоят, който караулеше до килията, се закле, че е видял с очите си как часовникарят се борел с някаква сянка и в разгара на схватката успял да я наръга с нож. Призори следващият страж, застъпил на пост, завари Бльоклин мъртъв в килията си с рана от нож в сърцето.
Няколко дни по-късно чужд човек на име Андреас Корели предложи да заплати разходите по погребението на Бльоклин в общ гроб на Берлинското гробище. На ритуала присъстваха единствено гробарят и един странен тип с черни очила.
Престъпленията на „Хенрихщрасе“ не бяха разкрити и все още се числят към неразрешените случаи в архивите на берлинската полиция…