Маската на смъртта [bg]

А онзи е такъв грубиян. Създаден да причинява зло, каза Трикси. А тя е толкова уязвима. Все се опитва да изглежда… Наперена като момичетата от улицата. Но всъщност е наивна като малко дете. Точно затова и Джанет се опитваше да я брани.

Нищо повече. Не си и помисляше дори, че чувствата й към момичето може да се нарекат любов. Иначе какво? Излиза, че самата тя е нещо като лесбийка. Джанет се ужасяваше от подобна квалификация. Нещо повече — повдигаше й се при тази мисъл.

Онези двамата сигурно са отишли някъде за по едно питие. Когато вечерята свърши, той ще си отиде и толкоз. Няма ги вече повече от час. Значи всеки миг Трикси ще се върне. Дали пък вече не си е у дома?

Скочи и с бързи крачки пое към края на гората. Влезе в територията на имението през старата врата към овощната градина. Неочаквано я връхлетя предчувствие за нещо лошо. Трикси има нужда от нея. Вика я да й помогне. Джанет се спусна напред, препъваше се в туфи трева, залиташе, падаше и пак се изправяше. Тичаше с лакти, долепени до тялото, все едно е на състезание.

Тъкмо стигна до отвора, изсечен в храстите от тисово дърво, и някакво такси приближи главния вход. От него слезе Трикси. Викайки името й, Джанет прекоси тичешком чакълената пътека и спря пред колата. Доста бледа, Трикси бе съвършено спокойна и стискаше някак особено блузата си.

— Ще уредиш ли таксито вместо мен, Джан? — попита тя и забърза към къщата. — Ще се разплатим по-късно — извика тя през рамо.

Джанет помоли човека да изчака, докато намери пари, след което той си отиде. Тя се качи и неколкократно почука на вратата на Трикси. Не получи никакъв отговор. Накрая се отказа и слезе в кухнята, за да помогне в приготовленията за вечерята.