Четвъртият гроб под краката ми [bg]

Автор: Джонс Даринда
Серия: Чарли Дейвидсън #4
Язык: болгарский
Год: @Фен превод
Жанр: Фэнтези

Электронная книга - «Четвъртият гроб под краката ми [bg]». Краткое содержание книги:

Добре дошли в света на най-необикновения жътвар — Чарли Дейвидсън, която, колкото и да се опитва, няма как да избегне съдбата си. Понякога да си жътвар си е наистина, ами, мрачно. След като последният й случай не се развива по план, Чарли си взима няколко месеца отпуска, за да потъне в самосъжаление. Но тогава на прага й се появява жена, убедена, че някой се опитва да я убие, и Чарли трябва да се насили да се върне към живота… или поне да се облече. Обаче всеки, който познава жената, твърди, че тя е луда, и става ясно, че нещо не е както трябва. Само че колкото повече се опитват да опровергаят историята й, толкова повече Чарли започва да й вярва. Междувременно Рейес Фароу, сексапилният, страстен син на Сатаната, е вън от затвора и от живота на Чарли, благодарение на желанието й и няколко навременни смъртни заплахи. Но отсъствието му е довело до сериозна спънка в сексуалния й живот. Макар че има други неща, за които да мисли — като например че в град Албакърки вилнее подпалвач — на Чарли й е трудно да стои настрана. Особено когато изглежда, че Рейес може да е замесен. Точно когато животът започва да се връща към нормалното, Чарли е завлечена обратно в свят на престъпления, наказания и дяволът в сини дънки в тази забавна четвърта част на най-продаваната поредица на Ню Йорк Таймс.

Перейти на страницу:

— Не си много добра по математика, нали?

Докато бяхме на темата за смяна на темата, реших да задам свой въпрос.

— Защо си отседнал при нея?

Той ме погледна, точно когато фаровете на минаваща кола осветиха лицето му, слабите лъчи проблеснаха в наситено кафявите му очи.

— Тя предложи.

— Можеше да останеш при Амадор и Бианка — казах, споменавайки единствените истински приятели, които имаше.

Той се обърна отново към пътя.

— Можех да остана при теб.

Изсумтях.

— Малко вероятно. — Макар да беше абсурдно хубава мисъл, която изпрати искра на интерес към южните ми части. След като бяхме учтиви един към друг, казах: — Радвам се, че си навън.

— Докажи го — каза той, докато пакостлива усмивка се разпростря по лицето му. Игнорирах подскачането на стомаха ми.

— Ще очаквам чек скоро. Не ме карай да идвам отново да те търся. Тук нагоре е. — Посочих сграда, която стоеше перпендикулярно на една от най-старите църкви в Албакърки. На табела отвън пишеше „Сестрите на неопетнения кръст“.

— Водиш го в манастир? — попита той.

— Свещена земя е. — И щяха да го приемат. Погледнах назад към хлапето. Как биха могли да не го направят?

Рейес спря пред кирпичена сграда и паркира Мизъри. Самотна светлинка осветяваше входната врата.

Вместо да изляза, аз се обърнах към шофьора си.

— Трябва да знам повече за това, Рейес. Ако ме преследват, имам правото да знам какво се случва.

Той изгаси мотора и се загледа през прозореца си.

— Все още работя върху въпросите „как“ и „защо“?

— Това е добре. Ще се задоволя с „какво“.

Когато не отговори, слязох и дръпнах седалката си напред, възнамерявайки да се разправям с него по-късно. Хлапето все още бе в безсъзнание, но се размърда. Рейес слезе и заобиколи колата, точно когато ме осени друга мисъл. Такава, за която напълно бях забравила.

— Исках да те питам за тази сутрин, когато те видях пред бара на татко, някакъв мъж ти помаха.

Той се облегна на калника на Мизъри и скръсти ръце пред гърдите си.

— Случва се понякога. Живеем в щур свят.

— Не, искам да кажа, ти беше там, нали? Физическото ти тяло?

— Защо питаш? — каза той, размърдвайки се неудобно.

— Защото се дематериализира. Ти. Целия.

Дяволите усмивка заигра по чувствените му устни.

— Дъч, знаеш, че това е невъзможно.

— Но…

Момчето се размърда отново. Хвърлих му поглед. Към русата коса, която бе паднала над красивото му лице. Към дългите му мигли и силната му челюст. Щеше да разбива сърца, нямаше съмнение.

С признателна усмивка, аз се обърнах към Рейес, но той беше изчезнал. Завъртях се в кръг, огледах района, заобиколих Мизъри, търсейки. Несъмнено беше изчезнал, изпарил се безшумно като дим.

Нямаше начин.

Глава 7

Щастието не е достатъчно.

Настоявам за еуфория!

Надпис върху тениска

Очевидно Рейес не желаеше да отговаря на нито един от въпросите ми. Но пък, от друга страна, бяхме на свещена земя. Може би не можеше да стъпи на свята почва? Но можеше ли наистина да дематериализира физическото си тяло? Самата представа ме остави озадачена.

Пропълзях до момчето в джипа и отметнах косата от лицето му. Той се събуди с подскок и се отдръпна от мен, изпълнен наполовина с объркване и наполовина със страх.

— Всичко е наред — казах, показвайки дланите си в знак, че се предавам. — Добре си, но трябва да те вкарам вътре.

Погледът му се стрелна диво наоколо, кривейки се всеки път, когато погледнеше към мен, сякаш гледаше към ярка светлина, а аз осъзнах, доста шокирано, че той беше като Пари. Можеше да види светлината ми и очевидно го притесняваше. Пресегнах се отпред и взех слънчевите си очила.

— Това ще помогне. — Когато той не ги взе от мен, аз ги разтворих и се наведох, за да ги плъзна на лицето му, стараейки се да се движа бавно. Той ми позволи да го направя, но остана напрегнат, нащрек. — Така по-добре ли е?

Той огледа заобикалящото го, после обърна тревожното си изражение към мен.

— О, вярно. Това е джипът ми, Мизъри, а аз съм Чарли. — В момента, в който го казах, ми се прииска да си върна думите обратно. Защо представях автомобила си на хлапе, което беше, доколкото му бе известно, заловено вътре? Това беше все едно да представиш Йона на кита след случилото се и да очакваш да се разберат11.

вернуться

Притча за пророк Йона от Стария Завет на Библията. — Б.пр.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?