![Четвъртият гроб под краката ми [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/6/chetvrtiyat-grob-pod-krakata-mi-bg-download.jpg)
Четвъртият гроб под краката ми [bg]
- Автор: Джонс Даринда
- Серия: Чарли Дейвидсън #4
- Язык: болгарский
- Год: @Фен превод
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Четвъртият гроб под краката ми [bg]». Краткое содержание книги:
— Ще останеш тук за известно време… става ли? — попитах го.
— Може ли да остана при теб?
— Не, трябва да бъдеш на свещена земя, за да си в безопасност. Моят апартамент е, ами, по-безбожен.
Той кимна и се огледа наоколо, преструвайки се, че не го засяга перспективата да остане в дом с група монахини, макар че изглеждаше някак облекчен.
— Ако се нуждаеш от нещо, пиши ми. — Подадох му визитката си. — Чакай, имаш ли телефон?
Той потупа джобовете на якето и дънките си, после с огромна усмивка извади телефон. След това тя избледня, когато натисна копчетата.
— Умрял — изписа с една ръка.
— Мога да ти дам зарядно — изписа сестра Мери Елизабет, ентусиазмът й бе безкраен.
— Благодаря — каза с признателност той. — Как е знакът за името ти?
Наведох глава смъртно засрамена.
— Нямам си. Никой от глухите ми приятели няма да ми даде такъв. Всеки път, когато попитам, казват, че все още го обмислят. Сякаш избягват въпроса.
— Защо?
— Мисля, че е защото имам толкова много добри качества, че не могат да решат върху кое да се съсредоточат, за да означат името ми.
Той се засмя меко.
— Чуващите хора са луди — каза той, знаците му бяха неясни, все едно се преструваше, че няма да го разбера.
— О, така ли? — попитах, издувайки гърди. — Е, глухите хора говорят с пълна уста. — Избухнах в смях заради най-старата шега в наръчника за глухонеми.
Куентин завъртя очи, а аз се възползвах от възможността да го прегърна. Отначало той застина; после почти се провеси отгоре ми, отвръщайки на прегръдката ми, сякаш животът му зависеше от това. Стояхме прегърнати така, докато Куентин не разхлаби хватката си. Целунах мръсната му буза, когато се отдръпнахме един от друг, а той наведе глава по онзи негов сладък, срамежлив начин.
— Скоро ще се върна, става ли?
— Чакай — каза той, изведнъж притеснен. — Монахините ядат ли бекон? Наистина харесвам бекон.
Сестра Мери Елизабет го потупа по ръката, за да привлече вниманието му, а после изписа:
— Обичам бекон. Ще направя малко за закуска, става ли?
Той кимна, после се остави на сестрите, развълнувани от перспективата да го предпазят, които го поведоха да му покажат жилищната част, където можеше да се изкъпе и да се преоблече в чисти дрехи. Изглеждаше спокоен и благодарен, което правеше мен спокойна и благодарна. И можех да кажа, че майката игуменка моментално го бе харесала. Нещо дълбоко в нея се размърда, когато очите й срещнаха неговите, нещо топло и майчинско, а аз се зачудих какъв ли спомен бе изплувал на повърхността, когато го беше погледнала.
След като всички си тръгнаха, заковах сестра Мери Елизабет за стола с прочутия си тревожен поглед. Тя изглежда не се разтревожи, ако яркият й, показващ лек дефицит на вниманието поглед бе някаква индикация. Поглед, с който напълно можех да се асоциирам.
— Знам какво се каниш да ме попиташ — каза тя по онзи неин забързан начин.
— Добре, тогава няма нужда да питам. Какво си чула?
Суперсилата на сестра Мери се състоеше в способността й да чува ангелите. Буквално. Като свръхестествено подслушвателно устройство, но без жици. Ето откъде знаеше за мен, за Рейес и за Артемида. От години бе слушала висшите създания да говорят за нас. Можех само да се чудя какво имаха за казване. Не бях толкова интересна.
Тя наведе глава и се загледа в чая си. Беше непривично за нея. Щеше да ми сервира много лоши новини.
— Открили са начин да те проследяват.
О, ами, това не изглеждаше чак толкова зле в голямата схема на нещата.
— Кой? Демоните?
— Да, падналите. Измислили са нов план.
— Обладават хора — казах с отвращение. — Това ли е големият им план? Да превземат живота за човеците? Да ги унищожат? Обладали са това момче без причина.
— Имат причина. — Тя прокара върха на пръста си през няколко кристалчета разсипана захар. — Обладават само хора, които са чувствителни към духовната реалност. Които са ясновидци.
Погледнах в посоката, в която бяха отвели Куентин.
— Значи Куентин е ясновидец?
— Да. Абсолютно.
— Супер, но това какво общо има с мен? Ясновидството не значи ли да виждаш в бъдещето?
— Не задължително. То обхваща всички личности с чисто зрение. Онези, които могат да виждат духовната реалност. Някои хора са родени с тази способност. Някои се сдобиват с нея по други начини, например след близки до смъртта преживявания.