Четвъртият гроб под краката ми [bg]

— Може да се случи отново. — Когато той замръзна и ме заля вълна от страх, казах: — Толкова съжалявам. Трябва да те вкарам в тази сграда. Там ще бъдеш в безопасност.

Той се наведе напред, за да огледа.

— Имаш ли семейство тук в Албакърки?

— А-Б-К? — попита той, не познавайки абревиатурата, затова изписах с пръсти цялото нещо. Не беше лесно.

— Да, ти си в Албакърки, Ню Мексико.

Шокът по лицето му нямаше нужда от интерпретация.

Сложих ръка на рамото му за минута, оставяйки го да попие последната информация, след което попитах:

— Откъде си?

След момент, в който да се възстанови, той каза:

— Вашингтон.

— О, далеч си от дома. Помниш ли как се озова тук?

Той се извърна от мен, за да скрие сълзите, напълнили очите му. Приех го за „не“. Трябва да бе обладан, преди да напусне родния край.

— Мога да се свържа със семейството ти. Ще им кажа, че си добре.

Той покри лицето си с ръка и воал от скръб покри сърцето ми. Отново поставих длан на рамото му. Потърках го. Утеших го. Не беше нужно да ми казва нещо, за да разбера, че нямаше семейство. Зачудих се дали не беше бездомен.

Скръбта му ме накара да се боря за въздух. Да бъда толкова изгубена. Толкова самотна.

— Ще влизате ли скоро, защото става наистина късно.

Подскочих от изненада да видя сестра Мери Елизабет да стои до Мизъри.

Изумление изду гърдите ми.

— Ангелите ли ти казаха, че идваме?

— Не, видях, като спряхте.

— О! — Това беше някак неочаквано.

— И ангелите никога нищо не ми казват. Един вид само подочувам разговорите им.

— Вярно. Забравих.

Придумах Куентин да излезе от Мизъри и го представих на сестра Мери Елизабет и другите три монахини, които бяха излезли, за да ни поздравят. Наобиколиха го като квачки, оглеждайки драскотина на лицето му и срязване на китката му. Някои от тях дори знаеха жестомимичния език за мое пълно удоволствие. Той щеше да бъде добре. Поне засега.

Вкараха ни в манастира, направиха ни супа — която имаше много по-добър вкус от този на повръщаното, който все още ми се мотаеше в устата — и горещ шоколад, а после продължиха с милион въпроси за това какво бе да си жътваря на души и какво беше чувството, когато хората минаваха през мен, докато майката игуменка не дойде и не ни развали партито. Сестра Мери Елизабет им бе разказала всичко за мен, така че беше естествено да бъдат любопитни. Не можех да не забележа как заобикаляха проблема с Рейес. Знаеха кой бе той, знаеха какъв беше и как бяхме свързани.

Обърнах се към Куентин. Той водеше разпален разговор със сестра Анн за това как Xbox имаха най-добрите графики и най-доброто живо предаване. Сестра Анн познаваше игрите и напълно обезоръжи срамежливия младеж.

Той си сложи отново слънчевите очила, за да може да ме разбере.