Политичестки ред и политически упадък [bg]

Това се отнася в най – голяма степен за Германия, в която има голям брой правни институции като парламент на империята и феодални права и задължения, формулирани в безброй харти и договори. Германските държави отделят не по – малко време да водят съдебни процеси помежду си, отколкото да воюват.

Именно при подобни обстоятелства новите абсолютни монарси се опитват да подкопаят утвърденото понятие за правото, според което върховният повелител е Бог (чрез неговия представител Църквата), и предявяват претенции за Върховна власт.

Тези претенции понякога са въз основа на божествените права на кралете – прякото делегиране на Върховна власт на конкретна династия от Бог. Но от средата на XVII в. редица мислители като Хуго Гроций, Жан Боден, Томас Хобс и Самуел Пуфендорф създават нови теории, които оправдават съсредоточаването на цялата власт у монарха без позоваване на религиозната власт. Пуфендорф е много влиятелен в Прусия като служител и биограф на Великия курфюрист.

Но новото светско обосноваване на абсолютизма не гарантира задължителни предимства на кралската власт. Макар монархът да притежава абсолютна власт без предишните религиозни правни ограничения, според тези теоретици това се дължи на факта, че в известен смисъл той „представлява“ широките интереси на цялата общност. В „Левиатан“ на Хобс например монархът притежава легитимна власт, но въз основа на имплицитен обществен договор, с който той се ангажира да защитава основното право на живот на гражданите. Независимо че владетелят не е избран, той в известен смисъл олицетворява обществените интереси, а не частните интереси на своето семейство. Както изтъква политологът Харви Мансфийлд, държавата вече представлява неперсонално цялото общество, а не една определена група в рамките на обществото. По този начин се полагат теоретичните основи на разграничението между публични и частни интереси, което е от решаващо значение за съвременното разбиране на ролята на управлението.

Всички тези идеи играят роля в развитието на пруското право. При изграждането на пруската държава личната власт на монарха се разглежда като източник на правото. Но той управлява чрез бюрокрация, която от своя страна използва нов орган на публичното административно право, за да изрази волята си. Всъщност съществена част от гражданската бюрокрация в Прусия е съдебната и повечето държавни служители са с юридическо образование. Това няма нищо общо с върховенството на правото като ограничаване на изпълнителната власт, а по – скоро с това, което понякога се нарича „управление чрез закона“[14]. В този смисъл наподобява китайския легализъм[15], въплътен в различни правни кодекси като публикуваните по времето на китайските династии Цин и Хан.