![Убийството на Линда [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/7/ubijstvoto-na-linda-bg-download.jpg)
Убийството на Линда [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-326-1
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийството на Линда [bg]». Краткое содержание книги:
— Това признание по-скоро го уличава, отколкото да го оневинява — възрази Бекстрьом. — Знаел е, че е можел да действа, без някой да му попречи.
— Но защо да бяга през прозореца? — не се предаваше Рогершон. — По-просто би било да излезе през вратата и да се качи по стълбите или с асансьора до апартамента си.
— Чул е, че някой стои пред вратата — обясни Бекстрьом.
— Да, да: пощальонът — натърти иронично Рогершон. — И така да е било, защо просто не е изчакал пощальонът да си тръгне?
Бекстрьом въздъхна наум и отговори само с кимване.
В противоречие с тезата за вината на Грос влизаше и изборът му на бягство. Според измерванията на техническия екип прозорецът се намирал на близо четири метра от земята. Грос бил висок метър и седемдесет и тежал повече от деветдесет килограма. Тромав, в лоша физическа форма.
— Саломонсон го описа като набито кюфте и много неприятна личност. Грос нямал никаква издръжливост. Започвал да пухти като парен локомотив само след половин изкачен етаж — обясни Рогершон. — Ако беше скочил през прозореца, Грос щеше да се пребие. А се съмнявам дали изобщо би могъл да се метне през прозореца.
„Набит дебелак — помисли си Бекстрьом, защото си беше представял по-атлетичен извършител, макар собственият му ръст да надвишаваше ръста на заподозрения с няколко незначителни сантиметра. — Рогершон има право.“
— Прав си — съгласи се Бекстрьом и на глас. — Но няма да е излишно да му вземем ДНК проба, нали?
— Успех — пожела му Рогершон. — Доколкото разбрах от колегите, Грос явно е с много чепат характер.
14
Векшо, понеделник, 7 юли
„Четвърти ден и още не сме заловили извършителя“, помисли си Бекстрьом, след като се настани до голямата конферентна маса. А комисар Улсон явно се беше вживял в ролята на ръководител на предварителното следствие и започна да размахва флага. Всъщност според Бекстрьом разследващите продължаваха да обсъждат версии, които досега не се бяха показали като вероятни. Улсон говореше ли, говореше, а обичайните близачи се съгласяваха угоднически с него, докато времето си тече. Бекстрьом се опита да не слуша Улсон и да прегледа книжата пред себе си.
Първо решиха да прекратят търсенето около местопрестъплението, по маршрута на жертвата и по вероятния път, по който бе избягал извършителят. Изминаха цели три дни и щом досега не бяха открил никакви следи, вероятността да открият оттук нататък клонеше към нула.
— Според мен трябва да съсредоточим усилията сив друга посока — обяви Улсон. Присъстващите го възнаградиха с одобрителни кимвания.
„Например да претърсим апартамента на татенцето“, помисли си Бекстрьом, но не сподели идеята си на глас, защото възнамеряваше да я обсъди насаме с Улсон.
— И накрая искам да благодаря на колегите, които работят по случая — продължи Улсон. — Всички вие се справихте фантастично.
„О, за нищо — отговори му наум Бекстрьом. — Аз пък открих камера за видеонаблюдение, която заблудените ми колеги изобщо нямаше да забележат.“
Акцията „от врата на врата“ също навлезе в доста пасивна фаза. Полицаите пуснаха бележки в пощенските кутии на онези, които не им отвориха, и решиха да посетят най-интересните съседи — каквото и да означава това — във вилите им.
— Добрата страна е, че така ще се отървем от неколцина колеги, които ще бъдат по-полезни другаде — установи със задоволство комисар Улсон.
„Например за обиск в дома на татенцето“, помисли си отново Бекстрьом, но и този път се въздържа да го сподели на глас.
После дойде време да прегледат събрания дотук следствен материал, изстърган с много усилия от местопрестъплението и щателно анализиран от Съдебномедицинския институт в Лунд.
— От наша гледна точка нещата вървят добре — заяви Еноксон. — Но ще трябва да почакате още два-три дни. Очакваме резултатите от множество изследвания, но обещавам съвсем скоро аз и моите колеги да ви съобщим важна информация. Засега ще трябва да се задоволите с писанията из вестниците, макар че на ваше място бих бил доста скептичен — додаде неочаквано той.
„Леле-мале — помисли си Бекстрьом. — Лоша работа. Еноксон май нещо ни е набрал.“