Убийство в Оксфорд [bg]

— Още нещо. Това е само слух, но все пак ще ти го кажа. Карла Идън и Хю май са имали любовна връзка — тя внимателно го погледна, но той не си го записа. Значи вече знаеше. Или слуховете не се брояха.

— Котката е била на Хю. Можеш да се увериш, като поговориш с Джайлс Чокър, приятеля му, който живее в къщата отсреща. И… — тя млъкна.

— Да? — подкани я той.

— Онези бележки. Мисля, че ги е написал Брайън Идън.

— И защо мислиш така? — попита предпазливо той.

Тя отиде до спалнята си и донесе книгата на Брайън Идън за Шели, като му показа краткото посвещение.

— „На Тери Уилямс, която се възхити от моята маска“ — прочете тя на глас.

— Не разбирам — призна ѝ той.

— Дай ми химикала си — тя написа обяснителни бележки, както преди с писмото. — Дъ-дъм, дъ-дъм, дъ-дъм, дъдъм. Ако направиш лека елизия на фамилното ми име, стана идеален ямбичен пентаметър, точно като този в писмата. Пее изненадващо, като се има предвид, че този човек прекарва дните си в изучаване на поетите от Романтизма.

— Това не е доказателство — рече замислено Джъдлър, като почукваше зъбите си с химикала.

— Ами писмото! Сестрите, незнаещи пощада е почти буквален превод на La Belle Dame Sans Merci7, поема от Джон Кийтс, съвременник на Шели.

— Хм. Това още не е доказателство.

— Брайън Идън и съпругата му са големи флиртаджии. Предполага се, че Карла Идън е имала връзка с Хю Скот. Така че Брайън е имал мотив да го убие. Написал онази дума на стената и в писмото, за да ти отвлече вниманието — едва като го изрече на глас, тя осъзна колко беше очевидно и ужасяващо. — Фактът, че Хю е имал нещо с Карла, е бил равностоен според него на изнасилване. Той е достатъчно егоцентричен.

Джъдлър беше затворил бележника си и втренчено я гледаше.

— И още нещо. Отидох оня ден да видя преподавателя си. Той на практика ми призна, че по принцип университетът, и по-специално Брайън Идън, се опитват да скрият обстоятелствата около смъртта на Хю Скот. Защо ще го правят, ако той не е замесен?

Криминалният инспектор въздъхна.

— Умна си — призна той.

— Е? Какво ще направиш по въпроса?

— Чакай. Може да си умна, но също си и доста арогантна. Мислиш ли, че сме толкова глупави да не се сетим за всичко това? Разбира се, без поезията. Но първите неща, които търсим при всяка подозрителна смърт са нещата, които са очевидни — секс, любов, пари и ревност. Първият ни заподозрян беше Брайън Идън. Разпитахме го, най-щателно го разследвахме, а после пак го разпитахме. И в резултат, той е един от малцината, чието алиби за нощта на убийството се потвърди сто процента.

— Къде е бил? — поиска да разбере Тери.

Той направи дълга пауза, преди да отговори.

— Участвал е в голяма научна конференция в хотел „Хайят“ в Бирмингам — каза най-сетне. — Казвам ти го, за да те уверя, че не живееш до самия убиец. Това е поверителна информация.

— И Карла ли е била там?

— Тя е с непоклатимо алиби.

— За цялата нощ ли?