Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

Кат можеше да почувства очите на децата, впити в нея и Пол.

— Лизбет, заведи Дейзи в колата. След минутка идвам.

Докато момичетата топуркаха надолу по пътеката, Кат заговори на Пол.

— Няма да ти се обаждам всеки път, когато използвам някоя френска дума с тях. Или баба ми. Някога ни харесваше мисълта да имаме деца, които да знаят други езици освен английския. Опитай се да си спомниш.

Тръгна си, като усещаше, че Пол гледа след нея, преди да се върне вътре при новото си семейство, за което Кат се надяваше, че няма да се разпадне като тяхното. Разводът не бе нещо, което би пожелала някому, дори на бившия си съпруг.

Лизбет и Дейзи весело бърбореха през целия път до дома. Както винаги, бяха развълнувани, че Кат се е прибрала, и сърцето й леко се свиваше от цялата тази обич, с която я заливаха. Ентусиазмът им леко помръкна, когато Кат им каза, че ще ги заведе на посещение при прабаба им в Памбула Бийч през уикенда, но знаеше, че това бе само защото бяха прекарали далеч от вкъщи цели десет дни и копнееха за сигурността на собствените си стаи и играчки. И двете момичета обичаха Марго Журдан, въпреки че никога нямаше да могат да я оценят така, както Кат. За Лизбет и Дейзи тяхната прабаба бе само възрастна жена, която често пъти бе твърде точна в забележките си. Но за Кат Марго Журдан бе като майка, жена, която, без да задава въпроси, бе поела грижите за едномесечното бебе, когато майката на Кат, дъщерята на Марго, вече не можеше.

Кат реши да не споменава повече за посещението, докато шофираше към малката вила в Бърчгроув, която купи, след като напусна Пол. Поръча пица за вечеря, остави момичетата да вземат вана с пяна и им прочете любимата приказка – „Али Баба и четиридесетте разбойници“ – за стотен път, като забави темпото по време на любимата им част – когато заливат разбойниците с врящо масло. След това ги сложи да си легнат и им даде специалните целувки: една на челото, една на върха на носа, по една на всяка буза и последната – на сърцето.

Щом момичетата заспаха, Кат включи компютъра си, въпреки че бе уморена от часовата разлика, и започна да разглежда снимките на роклите, които бе открила в къщата в Корнуол. На бюрото й бе разтворен албум за Кристиан Диор, пълен с красиви кадри на балните му рокли, и тя го използваше заедно с интернет, за да затвърди подозрението, което се бе оформило у нея, докато си блъскаше главата над това странно съкровище по обратния път към дома.

Като моден реставратор, Кат лесно идентифицира първата снимка: ефектното червено на коктейлната рокля „Аладин“ от 1947 година. От 1948 година – шоколадовокафявия плюмаж на пътната рокля „Бон Воаяж“. 1949 година – още една, която Кат разпозна от пръв поглед – пяната и искрите на обсипаните с пайети фестони на балната рокля „Венера“. 1950 година – отново бяло, още една бална рокля. „Франсис Пуленк“ от плисирана тафта.

Роклите в загадъчната вила на баба й не бяха случайно подбрани: имаше по една от всяка година след 1947-а, годината в която отваря врати модната къща „Диор“, чак досега. Общо шейсет и пет официални рокли, старателно подбрани, за да представят най-добрите и непреходни модели.