Warcraft - Нощта на Дракона

Чудовищните му очи отново измериха Кориалстраз. Страхът в тях изчезна, но се смръщиха. Аметистовият звяр нададе пронизващ вой и се спусна към червения дракон. Другият го последва почти веднага, отвръщайки на воя му. Кориалстраз също изрева и размаха силно криле. Ириди се опасяваше, че двете чудовища отново ще се дематериализират, но явно отблизо им се струваше, че плячката им е обречена.

Само че червеният дракон не само не помръдна от мястото си, но и атакува с цялата си мощ. Тежките му криле се стовариха върху страховитите дракони. Единият се завъртя назад, повличайки още дървета и разривайки земята. Вторият се сгромоляса по лице, заоравайки с муцуна дълбоко в пръстта. Кориалстраз обърна глава към него и го окъпа с пламъци.

„Драконът-сянка…“ — не, на Ириди това определение не й се струваше подходящо, тъй като тези дракони не наподобяваха точно сенки, а по-скоро преливането на деня в нощта… Та този дракон изрева и, освобождавайки страховитата си паст, със закъснение премина в призрачното си състояние. Аметистовият блясък се усили.

„Сумрак!“, помисли си дренаята. „Сякаш са като сумрака на този свят…“

В следващия миг към нея се засили огромна лапа. Единствено бързите инстинкти, присъщи на членовете на нейния Орден, й позволиха да се отмести, преди да бъде премазана в прахта. Ириди насочи жезъла на наару към врага си. Този път звярът реагира доста бавно. Около адския левиатан проблесна синя светкавица.

Драконът нададе вой. Жрицата се изпълни с надежда. Може би заедно с Кориалстраз все пак щяха да успеят да надвият тази ужасяваща двойка, която й вдъхваше толкова страшно усещане, но в същото време беше някак свързана с това, което тя търсеше.

Но изведнъж кристалът угасна. Ириди се сепна и погледна към върха на жезъла си. Драконът срещу нея се засмя зловещо.

— Дааа! — провикна се той. — Нахраниии ме отновооо!

После се спусна към нея, но Ириди знаеше, че съществото се цели в жезъла й. Осъзнавайки силата, която все още притежава, жрицата се уплаши от това, което можеше да последва, ако драконът успее да погълне цялата същност на жезъла. Искаше й се да се обърне за помощ към Кориалстраз, но и той самият беше в затруднено положение. Другият звяр не само беше станал безтелесен, но и беше изчезнал някъде под тялото на древния левиатан. Кориалстраз се въртеше и търсеше следа. Зад гърба му се появи виолетово привидение. Ириди се опита да предупреди Кориалстраз, но беше твърде късно.

„Сумрачният дракон36“ — да, това определение подхождаше на страховитото чудовище — се стовари върху гърба на Кориалстраз. Неподготвен за внезапната тежест, червеният дракон залитна напред.