Warcraft - Нощта на Дракона

— Предпочиташ неравностойни противници, а? — изръмжа новодошлият.

Гласът му, тонът му показваха, че е по-млад, но и по-яростен дракон. Той излъчваше магическа енергия, каквато жрицата беше усещала само у един вид дракони.

— Искаш да ядеш ли? Изяж това!

Стъписаният противник отново изрева, когато върху него се изля изгаряща синя енергия. Светлината на тази енергия разкри орляка на дракона. „Син дракон!“ Ириди беше срещала само един такъв, но споменът за него все още блестеше ясно в съзнанието й. Тя не беше запленена от някакво негово действие — все пак го беше видяла само как лети — удивяваше я по-скоро самата магическа енергия, която се излъчваше от лазурното му тяло.

Жрицата я почувства и сега, но този път още по-силно. Колкото и да бе млад, този син дракон притежаваше огромна сила. И я използваше твърде добре. Хванат неподготвен и заблуден, че безтелесната му форма може да го спаси, сумрачният дракон се опита да избяга. Но синият левиатан не изпускаше плячката си. Той беше готов за битка и жрицата усети изгарящото му желание да всее ужас у всеки, който се изпречи на пътя му.

— Не бързай толкова! — изрева синият. — Не съм приключил с теб!

Като че от нищото се появи другият близнак и нападна синия. По-младият левиатан беше притиснат, но не се предаваше, явно без да се интересува от изхода на битката. Но той не беше сам. Пурпурни нокти сграбчиха втория нападател и, възползвайки се от елемента на изненада, подпалиха крилете му. Ириди най-сетне успя да се фокусира достатъчно, за да призове жезъла си, но се колебаеше какво точно да стори, без да позволи на двете същества да погълнат енергията, за която жадуваха. Тя остана на място, несигурна в избора си.

Най-накрая стана ясно, че това е битка между дракони, в която няма място за дребна дренайска жрица, каквато и сила да притежава тя. Ириди отстъпи назад и започна да се моли. И очевидно молитвите й бяха чути. Кориалстраз застана до синия дракон като стар негов другар. Нямаше думи, само действия. Те нападаха привиденията — синият се впусна напред, а Кориалстраз го зареждаше със собствената си енергия. Кошмарните близнаци ревяха, но не се предаваха. С обезумели блестящи очи те гледаха към тези, които не само че не утоляваха глада им, но още повече го увеличаваха…

— Трябва да ги накараме да се изчерпят! — извика Кориалстраз.

— Това възможно ли е? — попита синият.

— Трябва да е!

Сумрачните дракони се смалиха под магическите удари. Формите им станаха неясни. Образите им затрептяха и най-накрая изчезнаха. Ириди заликува безмълвно. Съществата бяха победени — кошмарните близнаци се стопиха. Кориалстраз и синият дракон останаха поразени.