Кралят на моста

Мъглата се разпръсна и разкри острова за секунда, преди отново да се сгъсти.

— Ако всички успеят да слязат на суша, ще разполагат с голямо числено превъзходство.

Никой не проговори и в този миг вятърът промени посоката си. С него дойдоха и писъците.

— Тръгваме сега — нареди Арен.

Никой не се опита да спори. Един войник завърза въже за дебел метален пръстен, зазидан в моста. На другия край на въжето имаше тежка метална стрела, заредена в оръжие, приличащо на арбалет. Подаде го на Арен.

— Вие ли ще го изстреляте, Ваше Величество?

Арен взе оръжието и застана на коляно.

— Хайде — измърмори той. — Покажи ми.

Вятърът затихна и сякаш всички спряха да дишат. Лара впи пръсти в камъка. Гледаше и чакаше, а от напрежението сърцето й блъскаше в гърдите. Тогава вятърът изрева срещу тях, разпръсна облаците и Арен се усмихна.

Стрелата напусна арбалета с плющене, а Арен изсумтя от отката. Тя полетя към моста и тънкото въже се проточи след нея. Накрая стрелата се заби в едно дърво с трясък, който се чу чак до моста.

Войникът, който бе подал арбалета на Арен, опъна въжето и го завърза. После нахлузи безстрашно дебела ръкавица, преметна една кука през въжето, хвана я и полетя във въздуха. Лара проследи с изумление полета му над морето, все по-бърз и по-бърз, докато войникът не стигна сушата, където вдигна ръка и забави движението преди да скочи като котка в храстите под дървото.

Останалите го последваха един по един, но когато Лара погледна през рамо към Арен, видя, не той не им обръща никакво внимание. Арен смесваше някакви прахове в един мях. Пред очите й добави вода и после много внимателно завърза меха с канап за една стрела. После взе лъка си и запрати стрелата към кораба, закотвен под тях.

Няколко мига по-късно експлозия разцепи въздуха и по такелажа на кораба плъзнаха пламъци.

— Това ще им отвлече вниманието за известно време.

Арен преметна лъка си през рамо и взе същата ръкавица и кука като онези, които бяха използвали останалите.

— Ще трябва да се хванеш за мен.

Лара уви безмълвно ръце около шията му и крака около кръста му. Когато той я притисна към себе си със свободната си ръка, по тялото й плъзна топлина.

— Не крещи — заръча Арен, преметна куката през въжето и скочи.

Лара едва сподави вика си и се вкопчи в него, докато падаха със страшна скорост. Под тях вълните се разбиваха в скалите на острова, но тя видя и няколко дълги лодки, които излязоха от малка пещера и се насочиха към горящия кораб, за да помогнат на другарите си. Вятърът засвистя в ушите й и в следващия момент се озоваха над зелената джунгла.

— Дръж се здраво — каза Арен в ухото й, след което я пусна, посегна с облечената си в ръкавица ръка към въжето и постепенно забави полета им, докато не увиснаха неподвижно над останалите.

Лара се пусна и се приземи сред войниците. Нарочно се олюля и дори падна по задник, въпреки че Арен кацна до нея с грацията на хищник. Той извади с отработен жест кожена маска — същата като тези на войниците му, и си я сложи.

— Стой тук — прошепна й. — Внимавай да не те видят и се оглеждай за змии.

После те изчезнаха.

Лара преброи до петдесет и тръгна след тях, стиснала ножовете си в ръце. Движеше се предпазливо с надеждата, че суетнята на групата е подплашила змиите наоколо. Не беше трудно да открие в каква посока бяха тръгнали. Беше тази, от която се чуваха писъци.

Битката се водеше в едно село, чиито каменни къщи горяха, а по пътеките между тях лежаха безчет мъртви и умиращи хора. Някои от селяните бяха разполагали с оръжия, но повечето не бяха въоръжени. Семейства. Деца. Всичките посечени от амаридийските войници, които сега се биеха с Арен и неговите хора. Скрита зад едно дърво, Лара наблюдаваше как кралят на Итикана се хвърля срещу противниците си с мачете в едната ръка и кинжал в другата и как след него остават само трупове. Биеше се така, сякаш бе роден за това — безстрашно, но хитро, — и тя откри, че не може да откъсне очи от него.

Тогава викове откъм плажа привлякоха вниманието й. Лара излезе от скривалището си и тръгна натам. Когато видя амаридийските войници, които вървяха по пътеката към селото, сърцето й се сви. Корабът гореше, което значеше, че тези отчаяни мъже нямат друг път за бягство. А в селото враговете превъзхождаха трикратно Арен и стражата му. Ако не искаше Амарид да завземе моста, тя трябваше да промени съотношението на силите.