Андромеда [A for Andromeda - bg]

— А ти как си? — попита Флеминг Джуди.

Седяха на скалите над вълнолома в границите на лагера. Тя му се усмихна нежно, но уморено. Бе потресена от вида му — петната по лицето, пълното изтощение, духа на поражение, който витаеше около него. Тя копнееше да го стисне в прегръдките си и да му се отдаде. В същото време й се искаше да го задържи на дистанцията на първоначалното им приятелство — струваше й се, че това е границата на почтеността дотогава, докато играеше ролята, от която се срамуваше. Дори бе опитала да подаде оставката си, когато научи, че той се връща, но не й позволиха. Вече знаеше твърде много, за да я освободят и прекалено много, за да може да му каже цялата истина.

Бриджър бе останал в лагера и работи цяла зима, без да направи и една подозрителна крачка; колата на Кауфман обаче бе забелязвана на няколко пъти в околностите; високият, чудновато облечен шофьор наблюдаваше пристигащите и заминаващите на гарата и най-малко веднъж телефонира на Бриджър. След това Бриджър изглеждаше по-нещастен от всякога и се зае да си прави копия на всички данни, излезли от компютъра. За разлика от Куодринг, Джуди не забеляза това. Все пак и то не доведе до никаква следа. Бялата яхта не се появи повторно, пък и това едва ли можеше да се очаква през бурната и тежка зима и при разбушуваното море. Рано през пролетта военноморските патрули бяха подсилени с хора и вертолети и яхтата, ако изобщо бе замесена в тая история, не се мярна повече. Взетите допълнителни мерки за сигурност означаваха, че цената на информацията се вдига и шефовете на Джуди считаха, че рисковете нарастват.

Както обикновено Джуди нямаше друга работа, освен да наблюдава и разполагаше с време — което устройваше Куодринг, защото така Флеминг щеше да е под око. И тъй, тя седеше на скалите с него и се преструваше, че е щастлива от срещата им, ала в душата си чувствуваше горчиво раздвоение.

— Кога ще проведеш пресконференция? — бе следващият му въпрос.

— Не знам. Тази година, догодина, все някога.

— Всичко това трябваше да бъде съобщено публично преди много месеци.

— Ами ако е секретно?

— Секретно е, защото така им е удобно на политиците. Затова всичко върви наопаки. Вземеш ли веднъж науката от ръцете на учените и я дадеш на политиците, тя е обречена. — Той помръдна рамо по посока на лагера. — Ако всичко това не е вече обречено.

— А ти какво смяташ да правиш? — попита го тя.

Той впери поглед във вълните, които се разбиваха на петдесет метра под тях, после се обърна и й се усмихна широко за пръв път от много време насам.

— Смятам да поплаваме заедно — рече той.