Родова книга

Той и тя от детството си наблюдавайки имения прекрасни, оазисите и градини райски, които родителите им творили са с Любов, сега стремели се да сътворяват нещо свое.

На участъка с избраната земя, с размер хектар или пък повече, влюбените проектирали живота свой реален. Мислено им предстояло да проектират дом, да разположат множество растения, където всичко трябвало да си взаимодейства и да си помага едно на друго.

Да разположат всичко така, че да расте само, без да изисква физически усилия от човека. Множество нюанси било необходимо да се отчетат: разположението на планетите, въздушните потоци и тяхното движение през всеки ден.

Растенията през пролетта и лятото благоухаят с аромати, излъчват ефири. Влюбените се старели така растенията да разположат, че при подухване на вятъра в дома им да прониква ефир-букет, съставен от множество ефири разни.

Така зараждал се комплекс небивал. Той се състоял от Божествени творения единствено. Освен това мястото, избрано от влюбените трябвало да се превърне в прекрасна, радваща погледа градина. Не на платно, а на жива земя, жива рисунка в мислите създавала се за века.

Да си представи може и днес човек, как се мисълта увлича и концентрира, когато своят дом да проектираш ти стремиш се.

И разбираемо за дачника ще бъде, как, особено през пролетта, може да потънеш в мисъл за бъдещия свой участък.

Обмисляйки картината си бъдеща, талантливият художник също знае, колко способна е да се увлича мисълта.

Всички тези устреми се концентрирали в любящи две сърца. Усилвали се знанията от енергията на Любовта, и вдъхновение се раждало.

Ето защо те и не помисляли за това, което днес нарича се утеха плътска.

Когато бил завършен проектът в мислите им, отивали влюбените първо в селището, където живеел женихът. И влизали във всеки дом. Поканвали стопаните на гости. С вълнение и трепет ги чакали във всеки дом.

Хората на ведическата култура знаели: когато идват влюбени, макар за миг, на новата Любов Божествена енергията, именията техни посещава. И се усмихва прекрасното пространство във всяко имение на младата любов. Това не е измислица, не окултно вярване. И днес на всеки е приятно, когато редом с него има добър човек, не зъл.

Не могат влюбените зли да бъдат, особено когато идват заедно при вас.

Но имало вълнение във всяко семейство на поселението. Когато младата двойка посещавала градината или стопанския им двор, те на стопаните немного думи казвали. Фраза единствена на всекиго. Такава приемрно: «О, колко е прекрасна вашата ябълка» или «На котенцето погледът е смислен», «Тактичен, работлив е вашия мечок».

За всеки, който чуел похвалата на влюбените за дръвчето, в градината растящо, или за котенцето живеещо в техния дом, това е означавало признание за достойния живот на възрастните от поколението младо. Оценката искрена била е винаги, и фразата на хвалещия означавала,че и той би искал да има при себе си дръвче такова или пък мече.