Обещанието на Тъндър
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: beyond the horizon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Канушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обещанието на Тъндър». Краткое содержание книги:
— Да не намекваш, че не го интересувам като жена? Че най-желаното в мен е земята ми? — запита Сторм сдържано, доколкото можеше.
— Не, скъпа, трябва да съм глупак, за да кажа нещо подобно — отвърна той нехайно, но все пак любезно.
Сторм не издържаше повече струящата от погледа му страст, обърна се да влезе в къщата, с намерението да тръшне вратата под носа му.
— Приятен ден, господин Страйкър.
— Почакай, Сторм.
— Нямам какво повече да ти кажа.
— Престани да се самозалъгваш и признай, че изпита нещо невероятно, докато се любихме оная нощ.
— Не се самозалъгвам. Истината е, че изпитвам към теб единствено презрение. — Тя рязко се обърна и тръшна вратата.
Той тръгна към задната страна на къщата, където го чакаше конят му и не спря да ругае. Тя го наблюдаваше през прозореца как препусна. Запита се дали изобщо някога ще го види отново, както и защо си задава този въпрос.
Нат дойде точно в пет в събота, със специално наета за случая двуколка. Накара Сторм да се облече топло, помогна й да се качи в двуколката и веднага потегли. Пълната луна и фенерите от двете страни на возилото осветяваха пътя им. Когато пристигнаха в хамбара в южната част на града, Сторм вече преливаше от нетърпение. Веселата музика се носеше над равнините и Сторм я чу отдалеч, доста преди да пристигнат.
— Тази вечер си особено красива — отбеляза Търнър галантно. С изненада установи, че изречението бе съвсем вярно. Облечена в най-хубавия си костюм от тъмносиньо кадифе /най-подходящ за жена в траур/, Сторм бе едновременно сдържана и чувствена. С висока яка и дълги ръкави, плътно прилепналия по тялото й костюм бе олицетворение на простотата. Семплата му линия и елегантна кройка следваха извивките на тялото й като втора кожа, а искрящото синьо подчертаваше русокосата й хубост. Никакви панделки и воланчета не отклоняваха вниманието от естествената красота на жената, която го носеше.
Сторм се чувстваше превъзходно. Отпреди смъртта на Бъди не бе я завладявало такова безгрижие.
— Нали ще танцуваме? Хващам се на бас, че си чудесен танцьор.
Нат я прихвана през кръста и я завъртя във веселата група танцуващи.
После ядоха на бюфета и, за да утолят силната жажда от разгорещените танци, пиха чаша след чаша от прекрасния пунш. Нат сякаш познаваше всички и представи Сторм на толкова хора, че главата й се замая от имена, които надали щеше да запомни. Но най-вече й хареса това, че никой не я гледаше осъдително, задето се весели толкова скоро след смъртта на съпруга си. Изглежда заселниците имаха съвсем други нрави и обичаи. Нещо, което би предизвикало скандал в Мисури, тук, в новите гранични градове като Гътри и Ийнид, изобщо не правеше впечатление.
— Готова ли си за още танци? — запита Нат, като я поведе към претъпканата танцова площадка. Тя се отпусна леко в ръцете му и се остави да я води в стъпките на танца.
После се появиха и други мъже, тя танцуваше с тях и се видя с Нат отново едва късно вечерта. Той се появи, донесе й още пунш и я покани на бавен танц. Притисна я малко повече, отколкото допускаше приличието, но Сторм не се възпротиви. Вече доста й се виеше свят и беше опиянена от успеха на първото си излизане от месеци насам. Нат Търнър бе съвършен джентълмен и тя не знаеше кога пак ще й се отдаде възможност да се забавлява така. Отпусната в ръцете му, тя се отдаде на насладата от танца. Неочаквано усети, че някой втренчено я наблюдава. Изви глава и огледа претъпканото помещение.
Той се бе подпрял на стената, близо до отворената врата. Стоеше скръстил ръце на широките си гърди и кръстосал крака. Шапката, нахлупена ниско, засенчваше сините му очи. За случая си бе обул панталоните от еленова кожа, открито предизвикателство към, обществото на белите, които презираше, и жакет с ресни, с който не го беше виждала досега. Излъчваше тайнствено, опасно и възбуждащо сияние, несломима сила и диво високомерие. Приличаше на истински стопроцентов индианец и беше чудесен.
За нейно разочарование Грейди Страйкър предизвика доста голям интерес сред жените на дансинга и дори впечатли няколко щастливи съпруги.
Грейди плъзна напрегнат поглед по залата и отново се втренчи в Сторм и Нат. Обикновено беше върл противник на подобни лекомислени забавления. Но тази вечер някакъв неумолим демон вътре в него го застави да дойде. Щом разбра, че Нат Търнър ще води Сторм на танци реши, че трябва да е там и да не ги изпуска от поглед. „Сторм е прекалено лековерна, за да се забърква с опитен мъж като Търнър“, — помисли си Грейди, докато гледаше как Нат я върти в такт с музиката.