Тарзан и съкровищата на вълшебния град
- Автор: Бъроуз Едгар
- Серия: Тарзан #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Андреев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тарзан и съкровищата на вълшебния град». Краткое содержание книги:
Тарзан видя на тавана отвора, през който пропадна Таглат. Разбра, че маймуната или е влязла, или е излязла оттам. Тарзан подскочи, хвана се с едната ръка за горния край на стената, излезе на покрива и скочи на земята при задната стена.
Най-после арабите събраха кураж и влязоха в колибата, като предварително стреляха няколко пъти през стените. Хижата беше празна. В това време Тарзан търсеше в края на лагера Чолк. Той също беше изчезнал.
Лишен от самката си, напуснат от единия си другар и измамен от другия, човекът маймуна пролази през оградата. Беше сърдит и печален. Не беше намерил и най-малкото указание къде може да бъде скъпоценната му торбичка.
Единственото, което можеше да направи сега, бе да открие дирите на Таглат. Върна се малко назад и започна да търси.
Чолк стоя дълго време на поста си. Виковете и изстрелите го уплашиха много силно. Обхвана го безумен страх. Той пролази през оградата, като си раздра дрехата. Побягна към гъсталака на гората, мърморейки и ругаейки през цялото време.
А Тарзан се движеше бързо навътре из джунглата, търсейки следите на Таглат.
На малка, огряна от луната просека голямата маймуна се беше надвесила над безчувственото тяло на жената. Звярът разкъсваше въжетата, които опасваха ръцете и краката й, дърпаше ги и ги гризеше нетърпеливо.
Тарзан вървеше от дясната страна на просеката. Вятърът донасяше до носа му мириса на Таглат и самката. Още миг и Джейн Клейтън щеше да бъде спасена, още повече че лъвът Нума се канеше да ги нападне. Но съдбата беше неумолима. Вятърът за няколко минути измени посоката си и мирисът, който трябваше да заведе Тарзан при жена му, бе отнесен в друга посока.
Така Джейн остана в ръцете на свирепия Таглат.
XVIII
Борба за злато
Беше утро. Тарзан трябваше да признае, че в диренето на Таглат не му провървя. Но Тарзан не се отчайваше. Разбира се, че ще намери измамника, само че това няма да бъде скоро. Първо ще похапне, ще поспи, а после ще потегли на път. Джунглите са големи също колкото са големи ловкостта и хитростта на Тарзан. Таглат може и да е отишъл много далече, но Тарзан пак ще го намери.
Разсъждавайки така, Тарзан вървя в продължение на половин час по дирите на елена Бара. Изведнъж за негово учудване еленът се озърна и побягна обратно, право назад. Тарзан с един скок се скри в гъстия храсталак, така че нещастната жертва не забеляза ловеца. Докато животното се приближаваше, той бързо се изкачи на един близък клон и зачака плячката.
Той не знаеше какво е изплашило Бара, а и не го интересуваше. Който и да беше, човекът маймуна беше готов да защитава плячката си. Еленът съвсем приближи. Тарзан подви колене и наостри слух.
След секунда еленът беше под дървото и Тарзан скочи на гърба му. Тежината на тялото му притисна животното към земята. То полагаше напразни усилия да се изправи. Две могъщи ръце дръпнаха главата му назад, извиха я и… Бара беше мъртъв.
Тарзан бързаше, защото не знаеше кой преследва елена. Извивайки шията на животното, той преметна трупа през рамо, скочи на дървото и пак седна на долните клони точно над пътеката, зорките му сиви очи се заковаха на мястото, откъдето дойде Бара. Не чака дълго.
Скоро до слуха му долетя тропот на копита. Човекът маймуна разбра, че това е голяма група хора с коне. За по-удобно той се качи към средата на дървото, откъдето се виждаше цялата пътека. Седна, зачака и за да не си губи времето, той си отряза сочен къс от бута на елена и нетърпеливо заби силните си зъби в топлото месо. Дъвчейки, Тарзан се наслаждаваше на своята ловкост и смелост.
От завоя на пътеката се показа първият кон.
Тарзан се спотаи. Конниците минаваха под него и той имаше възможност да огледа добре всяко едно лице. При вида на един от тях едва не извика. Долу минаваше Алберт Вертер. Човекът маймуна дотолкова владееше чувствата си, че с нищо не издаде вътрешното си вълнение.
Абисинците отиваха на юг. Тарзан метна на гърба си кървавия труп и тръгна след тях. Запасът от храна му беше необходим, защото, докато преследва белгиеца, той нямаше да има възможност да ловува.
И така абисинците яздеха на юг, а след тях неотстъпно вървеше Тарзан. След два дни стигнаха една равнина. Зад нея в далечината се издигаха планини. Тарзан помнеше тази равнина. Тя събуди в него някакви смътни спомени и непонятна скръб.