Бриджет Джоунс: на ръба на разума
- Автор: Филдинг Хелен
- Серия: Бриджет Джоунс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бриджет Джоунс: на ръба на разума». Краткое содержание книги:
Нададох приглушен писък, главата ми се завъртя. Възможно ли беше мъжете наистина да имат футбол вместо чувства? Разбирам, че футболът е вълнуващ и обединява нацията посредством общи цели и омрази, но положително подобни терзания, депресии и жалейки часове след мача са…
— Бриджет, какво става? Та това е само игра. Дори аз го разбирам. Когато ми се обади по време на мача, бях толкова погълнат от чувствата си, че… Но това е само игра.
— Да, да — казах и аз и диво заоглеждах стаята.
— Както и да е, какво става с теб? Ни вест, ни кост цели два дни. Надявам се, че не си се натискала с подрастващи… А, чакай, чакай, повтарят го. Да намина ли утре, не, чакай, тогава ще играя три-пет-осем, какво ще кажеш за четвъртък?
— Ъъъ… добре — отвърнах аз.
— Чудесно, ще се видим в осем.
26 февруари, сряда
59,5 кг, алкохолни единици 2 (мн. д.), цигари 3 (мн. д.), калории 3845 (въх!), минути, прекарани в мисли не за Марк Дарси 24 (прекрасен напредък), варианти на статуя с рога, измислени от косата ми 13 (тревога!)
8,30 ч. сутринта. Така. Вероятно всичко е наред (освен, очевидно, косата), макар сда е възможно Марк да избягва темата, за да не говори за чувства по телефона. Тъй че утрешната вечер ще е жизненоважна.
Най-важното е да съм уверена, интелигентна, отзивчива, да не се оплаквам от нищо, да се върна на сцената и… ъъъ, да изглеждам страшно секси. Ще видя дали няма да успея да се подстрижа през обедната почивка. И да отида в гимнастическата зала преди работа. Може да се отбия и в сауната, за да ми заблести кожата.
8,45 ч. сутринта. Имам писмо! Ура! Може би е закъсняла валентинка от тайнствен обожател, изпратена другаде поради сбъркан пощенски код.
9 ч. сутринта. Оказа се писмо от банката за надхвърляне на сумата по сметката ми. Беше приложен и чека за „М.8.Р.5“. Ха! Съвсем го бях забравила. Мошеничеството на химическото чистене ще бъде разобличено и ще си получа обратно 149 лири. Ооо, току-що изпадна някаква бележка.
Бележката гласи: „Настоящият чек е до финансовата служба на «Маркс и Спенсър».“
Подписах го по Коледа за карта за пазаруване в „Маркс и Спенсър“. О! О, Боже. Чувствам се зле, задето обвиних невинното химическо чистене и се държах така тъпо с момчето. Хмм. Вече е твърде късно да ходя в гимнастическата зала, пък и съм доста разстроена. Ще ида след работа.
2 ч. следобед. В службата. Тоалетната. Пълна, страшна катастрофа. Връщам се от фризьор. Казах на Паоло само да подстриже връхчетата на косата ми, за да превърне дивия хаос в косата на Рейчъл от сериала „Приятели“. Той започна да прокарва пръсти през нея и аз тутакси усетих, че съм в ръцете на гений, който е наясно с вътрешната ми красота. Паоло изглеждаше във великолепен самоконтрол, прехвърляше косата ми насам и натам, после я издуха на огромна копа, като през цялото време ми хвърляше разбиращи погледи, сякаш да каже:
„Ще те превърна в страхотно маце.“
Изведнъж спря. Косата ми изглеждаше абсолютно откачила — като на учителка със студено къдрене, последвано от подстригване с чиния. Загледа ме с очаквателно, самоуверено задоволство, а помощничката му дойде при нас и започна да се лигави: „О, направо върхът!“ Втренчих се паникьосана и ужасена, но бях установила с Паоло такава връзка на взаимно възхищение, че ако му бях казала колко не се харесвам, щях да срина всичко като невероятно неустойчива къщичка от карти. Присъединих се към възторзите за косата ми и дадох на Паоло 5 лири бакшиш. Когато се върнах в службата, Ричард Финч заяви, че приличам на селски идиот.
7 ч. вечерта. Обратно вкъщи. Косата прилича на вещерска перука с отблъскващо къс бретон. Прекарах четирийсет и пет минути вторачена в огледалото, без да помръдна, като с вдигнати вежди се опитвах да накарам бретона да изглежда по-дълъг, но не мога да прекарам цялата утрешна вечер с изражението на Роджър Мур, когато лошият с котката заплашва да взриви него, света и кашончето, пълно с особено важни компютри за британските тайни служби.
7,15 ч. вечерта. Опитът да се докарам а ла ранната Линда Еванджелиста, като направя бретона диагонален с помощта на гел, ме превърна в Пол Даниълс.
Бясна съм на скапания Паоло. Защо един човек причинява това на друг? Защо? Мразя садистичните фризьори-мегаломани. Ще съдя Паоло. Ще го наклепам пред „Амнести Интърнашънъл“, Естър Ранцен, Пени Джуниър и всички останали и ще го изтипосам по националната телевизия.
Прекалено съм потисната, за да ходя в гимнастическата зала.
7,30 ч. вечерта. Обадих се на Том да му се изплача за травмата, а той заяви да не бъда толкова повърхностна, а да помисля за плешивите хора. Мн. се засрамих. Няма да се вманиачавам повече. Том ме запита и дали съм измислила някого, когото да интервюирам.