Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
— Хари! — прогърмя той и сграбчи Хари в трошаща костите прегръдка в мига, в който той слезе от колата. — Бъкбийк… искам да кажа, Уидъруинг… тряб’а да го видиш, Хари, той е толкоз щастлив, че е пак навън…!
— Радвам се, че е доволен. — каза Хари и се ухили, разтривайки ребрата си. — Не знаехме, че „мярката за сигурност“ си ти!
— Знам, съвсем като едно време, а? Нали разбираш, от Министерството искаха да пратят група аврори, ама Дъмбълдор каза, че аз стигам — каза Хагрид гордо, изпъчил гърди и мушнал палци в джобовете си. — ’Айде да вървим тогаз… след вас, Моли, Артър…
„Продъненият котел“ бе съвсем празен за пръв път, откакто Хари го помнеше. От предишната навалица беше останал само сбръчканият и беззъб съдържател Том. Когато влязоха, той ги погледна с надежда, но преди да продума, Хагрид важно каза:
— Днеска само минаваме, Том, ти разбираш, работи на „Хогуортс“, нали знайш.
Том кимна унило и продължи да бърше чаши; Хари, Хърмаяни, Хагрид и семейство Уизли минаха през бара и излязоха в хладния малък заден двор при кофите за боклук. Хагрид вдигна розовия си чадър и почука по една тухла в стената, зад която веднага се отвори свод, водещ към лъкатушна улица с настилка от обли камъни. Те минаха през прохода и спряха да се огледат.
„Диагон-али“ се бе променила. Колоритните, пищни витрини с книги със заклинания, съставки за отвари и котли сега не се виждаха, скрити зад големи афиши на Министерството на магията, които бяха разлепени върху тях. Повечето от тия афиши в убито мораво показваха увеличени копия на съветите по сигурността в диплянките на Министерството, които бяха разпратени през лятото, но на други имаше движещи се черно-бели снимки на смъртожадни, за които се знаеше, че са на свобода. Белатрикс Лестранж се хилеше презрително от витрината на най-близката аптека. Някои прозорци бяха заковани с дъски, включително тези на „Сладоледената къща“ на Флориан Фортескю. От друга страна, по улицата бяха изникнали множество мърляви сергии. Пред най-близката, опъната до „Флориш и Блотс“ под едно раирано чергило, цялото в петна, имаше забоден картон с надпис:
Един оръфан дребен магьосник дрънкаше пред минувачите шепа амулети със сребърни знаци на верижки.
— Един за Вашето момиченце, мадам? — извика той на г-жа Уизли, докато минаваха, оглеждайки похотливо Джини. — Да му пази хубавото вратле?
— Ако бях дежурен… — каза г-н Уизли, гледайки гневно продавача на амулети.
— Да, но недей да арестуваш сега никого, скъпи, бързаме — каза г-жа Уизли, нервно поглеждайки в един списък. — Мисля, че ще е най-добре да започнем с мадам Молкин, Хърмаяни иска нови одежди, а и на Рон му стърчат много краката от униформата, пък и на теб сигурно ще ти трябват нови, Хари, толкова си израсъл — хайде, елате…
— Моли, няма смисъл да ходим всички при мадам Молкин — каза г-н Уизли. — Защо те тримата не отидат с Хагрид, а ние да идем във „Флориш и Блотс“ и да вземем учебниците за всички?
— Не знам — каза г-жа Уизли тревожно, явно разкъсвана между желанието да привършат бързо пазаруването и това да се движат всички заедно. — Хагрид, мислиш ли…?
— Хич не се тормози, те ще са добре с мен, Моли — каза успокоително Хагрид, като размаха ръка с размера на капак от кофа за боклук. Г-жа Уизли не изглеждаше съвсем убедена, но позволи да се разделят и припна към „Флориш и Блотс“ със съпруга си и Джини, докато Хари, Рон, Хърмаяни и Хагрид тръгнаха за магазина на мадам Молкин.
Хари забеляза, че много от хората, които ги подминаваха изглеждаха също така измъчени и неспокойни, както г-жа Уизли и вече никой не спираше на приказка; пазаруващите вървяха заедно в плътни групи, движейки се целенасочено по работата си. Като че ли никой на пазаруваше сам.
— Може да стане малко тесничко, ако влезем всички — каза Хагрид, спирайки пред магазина на мадам Молкин и се взря през витрината. — Аз ще пазя отвън, става ли?
И така Хари, Рон и Хърмаяни влязоха заедно в малкия магазин. На пръв поглед той им се видя празен, но когато вратата се затвори зад тях, чуха познат глас, долитащ иззад една закачалка с одежди на зелени и сини пайети.
— …не съм дете, ако не си забелязала, майко. Напълно съм в състояние да се справя сам с пазаруването.
Чу се кудкудякащ звук и един глас, в който Хари разпозна собственичката мадам Молкин, каза: