Пръстенът на Савската царица
- Автор: Хагард Хенри Райдър
- Язык: болгарский
- Переводчик: О. Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пръстенът на Савската царица». Краткое содержание книги:
— Стойте спокойно, приятели — каза Македа. — Те не мислят нищо лошо.
Докато тя произнасяше тези думи, фунг дръпнаха конете си на задни крака по арабски маниер, вдигнаха копията и поздравиха. Тогава водачът им, не маскираният човек, а друг, заговори на диалект, който аз, прекарал много години между диваците на пустинята, разбирах достатъчно добре, особено като се има предвид, че основата му бе арабски език.
— О, Валда Нагаста, Дъщеря на Соломона — каза той, — ние сме езиците на султана ни Барунг, Син на Барунг от сто поколения, и изговаряме неговите думи към храбрите бели хора, които са твои гости. Туй казва Барунг. Както и Дебелия, който вече съм пленил, вие бели хора сте герои. Само вие тримата задържахте портата срещу моята армия. С оръжията на белия човек вие ни убивахте отдалеч, тук един и там друг. Накрая с велика магия на гърма, светкавицата и земетресението ни изпращахте с дузини в лоното на нашия бог и разтърсихте стените около нас и от този ад сами избягахте. Сега, о бели хора, това е предложението на Барунг към вас: оставете кучетата абати, маймуните, които бръщолевят и се прикриват, скалните зайци, които търсят безопасност в канарите, и елате при него. Той ще ви даде не само живот, но и всичко, което сърцето ви пожелае — земи, жени и коне. Ще бъдете велики в неговите Съвети и ще живеете весело. Освен това заради вас той ще се постарае да пощади вашия брат Дебелия, чиито очи гледат от черни прозорци, който изригва огън от устата си и хули неприятелите си, както никой мъж не го е правил преди. Да, въпреки че духовниците го осъдиха на пожертвуване при следващото пиршество на Хармак, той ще се постарае да го пощади и може би ще го направи с назначаването му, както Певеца на Египет, за жрец на Хармак и така да го посвети завинаги на бога, с когото наистина той казва, че бил запознат от хиляди години. Това е нашето послание, о бели хора.
Преведох есенцията на тази реч на Орм и Куик. Що се отнася до Македа, от потреперването, разтърсило я при обидите на фунг към племето й, видях, че тя е разбрала всичко, понеже езиците им не се различаваха много. Орм, който по това време бе почти на себе си, отговори:
— Кажи на тези хора да предадат на своя султан, че той е добър старик и че му благодарим много; също съжаляваме, дето бяхме принудени да убием тъй много от тях по начин, който трябва да сметнал за неспортсменски, обаче ние трябваше да го сторим, за да си спасим кожите. Кажи му освен това, че, говорейки лично за себе си, след като изпитах абати отвъд и през пътуването ни, бих желал да приема поканата му. Но макар до сега да не открихме мъже между тях, а само, както казва, маймуни, скални зайци и самохвалковци без боен дух, ние… — и той наведе окървавената си глава пред Македа — намерихме тук една жена с голямо сърце. Ядохме от солта й или сме на път да ядем. За да й служим, пристигнахме от далеч на нейните камили и ако тя благоволи да ни придружи, не можем да я изоставим.
Всичко това аз предадох точно, докато всички и особено Македа слушаха с голямо внимание. Когато те обсъдиха нашите думи, говорителят на пратениците отвърна в смисъл, че мотивите на нашето решение предизвикват пълния им респект и симпатия, особено като се има предвид, че техният народ се съгласява с нашата оценка за характера на предводителката на абати, Дете на Царе. Щом това бе така, те щяха да поправят предложението си, знаейки мнението на техния султан и имайки наистина всички пълномощия.
— Господарке на Мур — продължи той, като се обърна пряко към Македа, — прекрасна дъще на великия бог Хармак и смъртна царице, това, което предложихме на белите хора, предлагаме и на теб. Барунг, нашият султан, ще те направи своя главна съпруга или, ако това не те задоволява, ще се омъжиш за когото пожелаеш. — И може би случайно блуждаещите очи на пратеника се насочиха към Оливър Орм. — Следователно оставете вашите скални зайци, които не смеят да напуснат канарите си, когато само трима пратеници чакат отвън с пръчки — и той хвърли поглед към копието в ръката си — и ела да живееш между мъже. Слушайте, велика господарке. Ние знаем вашия проблем. Твърде много се стараете над безнадеждната задача. Ако не бяхте вие и вашата храброст, Мур щеше да бъде наш преди три години, а той бе наш преди вашето племе да дойде там. Но докато вие не можете да намерите дори стотина бойци да ви помогнат, мислите ли, че мястото е непревземаемо. Може би имате такъв брой и ние не знаем, че те не са тук. Те пазят портите горе. Да, с малобройните ви пленници, чиито сърца са като на техните предци, досега вие се противопоставяхте на цялата мощ на фунг. Когато видяхте, че краят наближава, използувахте вашия женски разум и пратихте за белите хора да дойдат с тяхната магия, като обещахте да им платите с обилно злато от гробниците на вашите стари царе и от скалите на планините.