Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Навън отново заваля като из ведро и понеже не знаеше дали пороят ще забави или ще ускори завръщането на господин Торнтън, Шимейн реши, че не може повече да губи време за косата си. Точно тогава откри една четка в чекмеджето на масичката за бръснене и я използва, за да разреши останалите си сплъстени кичури. Тежките къдрици все още бяха леко влажни, но тя ги сплете на две плитки, които уви на тила си. После припряно изми четката, подсуши я и я върна там, откъдето я беше взела, с надеждата, че господарят й няма да забележи, че е била използвана в негово отсъствие.
Както бе предвидил Гейдж, и двете рокли й бяха прекалено дълги и тесни в бюста. Шимейн беше изумена, че господарят й си спомня фигурата на своята съпруга тъй ясно, та може безпогрешно да преценява фигурите на другите жени в сравнение с нея, и то цяла година след смъртта й. След като разгледа внимателно шевовете, тя установи, че корсетите не могат да се разширят, а колкото до подгъвите, те трябваше да почакат, докато й останеше малко повече свободно време. В крайна сметка, реши да облече зелената рокля, просто защото й се стори мъничко по-къса от синята. След това обу обувките, надяна върху тях чифт леки кожени домашни пантофи и ги прикрепи към краката си с тънки каишки от необработена кожа, които уви около глезените си и ги завърза на възел. При вида на зачервената си, разранена от непрекъснатото триене на тежките окови кожа, тя сбърчи отвратено нос. Коравите каишки сигурно щяха да обезобразят глезените й окончателно.
За нейно облекчение и удоволствие тестото беше бухнало достатъчно, въпреки че го бе оставила да втасва на прекалено висока температура. Шимейн добави и другите продукти, омеси ги добре и отново постави сместа до огнището. Сетне се зае да чисти из къщата.
Когато тестото бухна за втори път, тя постави една скара над огъня така, че пламъците да могат да я нагряват до подходящата температура. Твърдо решена да предостави на своя господар възможност да се наслади на една приятна, лека следобедна закуска, Шимейн стопли един чайник с вода и запари ароматен чай. Молеше се само господин Торнтън да се върне навреме, за да опита от кифличките и чая, докато са все още топли и пресни.
Макар научени преди години, готварските уроци — явно благодарение на усърдното повтаряне — се бяха запечатали неизличимо в паметта на Шимейн, защото кифличките станаха просто фантастични. За пръв път в живота си тя беше възхитена от собствените си умения и благодареше мислено на Бес Хъксли за това, че тъй безмилостно бе изисквала ученичката й да постигне съвършенство при всяко ново ястие. От устните й се изтръгна горестна въздишка. Де да можеше да си спомни с такава яснота всичките безценни напътствия на старата жена.
Забързани стъпки изтрополиха по външните стълби, последвани от три отсечени почуквания по тежката врата, които успокоиха разтуптяното й сърце. Като остави последните кифлички да се доизпичат, Шимейн се завтече към входната врата, вдигна резето и я разтвори широко, за да посрещне мокрия до кости мъж.
Гейдж Торнтън бе изминал целия път обратно към дома, стараейки се да предпазва от дъжда с мушамяното си моряшко наметало както малкия си син, когото носеше на ръце, така и голямата кошница с храна, която бе преметнал през лакът. Това намерение като че ли не го напусна и след влизането му в къщата. Без да обръща почти никакво внимание на Шимейн, която побърза да се върне при огъня, той затвори с рамо вратата, стовари кошницата върху една грубо издялана маса до входа и едва тогава отметна наметалото от сина си. Когато момчето съзря непознатата жена, то смутено се притисна към рамото на баща си, сякаш за да подири сигурност и подкрепа. Но ароматът, изпълващ къщата, бързо прикова кехлибарено кафявия му поглед към огнището.
— Тате-е… Анди… гладен.
Любопитството на Гейдж също бе събудено от вкусната миризма и след като свали момчето на земята, той впери заинтригувано очи в скарата, измъквайки краищата на мократа си риза от панталоните от еленова кожа.
— Какъв е този аромат?
— Спомних си как се приготвят кифлички — отговори Шимейн с усмивка, в която имаше едновременно и смирение, и гордост.
Може би щеше да каже още нещо, но в този момент Гейдж издърпа прогизналата риза през главата си и я хвърли в една кофа от дъбово дърво, оставена до вратата. Шимейн загуби ума и дума. Гледката на неговия тънък кръст, широки, здрави рамене и силен гръден кош, покрит с изпъкнали мускули, беше повече от стряскаща за една млада жена, която по време на няколкото си излизания на палубата на „Гордостта на Лондон“ се бе нагледала на огромните шкембета и тесните рамене на моряците, умиращи от удоволствие да се перчат полуголи пред затворничките, сякаш се мислеха за възхитителни образци на мъжественост, способни да впечатлят и най-придирчивите представителки на нежния пол.