Магьосникът Куестър Тюс
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #3
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьосникът Куестър Тюс». Краткое содержание книги:
— Вие май отново се опитвате да крадете — продължи тролът замислено. — Май сте си присвоили нещо, което не ви принадлежи — гномите едва успяха да поклатят глави, за да отхвърлят обвинението, но тролът не им обърна никакво внимание. — Според мен, невъзможно е тази бутилка да е ваша. Сигурно е на някой друг и който и да е той, ясно е, че вие сте му причинили големи проблеми — изведнъж лицето му просветна. — Но няма защо толкова да се вайкаме за проблемите на другите. Един губи, друг печели, както се казва. Не знаем на кого е принадлежала тази бутилка. Ето защо, най-добре е да принадлежи на мен!
Филип и Сот се спогледаха. Та тези тролове са направо обирджии, жалки крадци! Те и двамата бързо хвърлиха погледи към Черньото, който се въртеше на ръба на тяхната скъпоценна бутилка.
— Не им позволявай да сторят това! — примоли му се Филип отчаяно.
— Накарай ги да те върнат на нас! — умоляваше Сот.
— Накарай ги да спрат, накарай ги да спрат! — викнаха и двамата в един глас.
Демонът изпълняваше стойки на ръце и задни преобръщания и ги наблюдаваше през присвитите си очи, които проблясваха огнени в мъглата. В края на пръстите на едната му ръка се появи многоцветен пламък и Черньото издуха огъня в тяхна посока и ги заля със струя от искри, които просветнаха и угаснаха, превръщайки се в пепел, която направо ги задуши, тъй че те се разкихаха и отново се смълчаха.
Тролът, който държеше бутилката, сведе погледа си към Черньото.
— На тези гноми ли принадлежиш ти, дребосък? — попита той внимателно.
Черньото се спотаи.
— Не, господарю. Аз принадлежа само на онзи, който притежава бутилката. Принадлежа само на теб!
— Не, не! — извиха глас Филип и Сот. — Ти принадлежиш на нас!
Всички останали тролове им се изсмяха развеселени, но гласът им бе студен като дъжда, който валеше наоколо. Онзи, който разговаряше с тях, се приведе по-близо.
— Нищо не може да принадлежи на едни чупка гноми, глупаци такива! Нищо никога не им е принадлежало, нито някога ще им принадлежи! Вие не сте се научили още да пазите онова, което имате! Как смятате, че ви намерихме? Кой според вас ни е довел тук? Ами че същото това същество, към което сега се обръщате за помощ! То заля цялото небе с ярките си огньове! То само ни помоли да го отнемем от вас! То ни помоли да не го оставяме да бъде ваш пленник!
Чупка гномите безмълвно се кокореха, загубили и последната си надежда. Черньото — техният приятел, вълшебният магьосник — съвсем съзнателно им беше изневерил. Предал ги беше на най-злите им врагове.
— Ех, ех! — прозина се тролът. — Май вече е време да се отървем от вас.
Останалите тролове одобрително изръмжаха и започнаха нетърпеливо да пристъпват от крак на крак. Тази сценка вече им беше дотегнала. Филип и Сот бяха подложени на поредното изпитание.
— Какво сега да правим с тях? — замисли се говорещият и погледна към останалите. — Дали да не им прережем гърлата и да набодем главите им на колове? Или пък да им отрежем пръстите на ръцете и краката? Или живи да ги закопаем?
Всички наоколо нададоха вой на одобрение и чупка гномите се свлякоха на кълбо, обзети от пълно отчаяние.
Вождът на троловете поклати глава.
— Не, не, струва ми се, че можем да направим нещо още по-добро! — и той наведе глава към разлудувалия се демон. — Хей, дребосък, как смяташ, че трябва да постъпим с тези гноми?
Черньото танцуваше и се крепеше на пръстите на ръцете и краката си — една грозна фигурка, приличаща на паяк, вкопчена в хлъзгавата повърхност на бутилката.
— От тях може да стане добра храна за животните в гората — поиска да се погаври и той.
— Ах! — възкликна вождът на троловете. От страна на всички останали се надигнаха възгласи на буйно одобрение и ранната утринна тишина беше нарушена.
й така, Филип и Сот бяха хвърлени на земята, ръцете и краката им бяха завързани с въже и накрая бяха окачени на ниския клон на една близка цикория и оставени да висят с главата надолу на четири стъпки над земята.
— Не много ниско, за да не се удавят в пороя, но и не много високо, за да могат зверовете да ги достигнат — разпореждаше се вождът, докато останалите тролове се обърнаха и потеглиха на север. — Сбогом, гномчета мънички. И горе главата!
Дружината се разсмя и троловете веселяшки се сбутаха едни други, след което се отдалечиха. Черньото бе седнал на едрото рамо на вожда и се обърна назад, за да погледне към гномите с кърваво червени, блеснали от задоволство очи.
Само след минути Филип и Сот останаха съвсем сами, увиснали с главата надолу от цикорията. Те леко се олюляваха на вятъра под дъжда и ревяха.