Призрак от миналото
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марина Бенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призрак от миналото». Краткое содержание книги:
Той ги поведе през тълпата към малка сергия, над която се бе превил съсухрен мориш.
— Ето го — каза Тайко — Усими прото?
— Мришкавиш форил — изхъхри моришът. — Мшишт Каама пор кривресми Бот.
Джансън тихо подсвирна.
— Какво каза? — попита командващият Червената ескадрила.
— Каза, че съвсем наскоро била открита нова информация за унищожението на Каамас — мрачно отвърна Тайко.
— Ботанците били отговорни.
Уедж се вгледа в Тайко.
— Кажи ми, че се шегуваш — каза той.
— Приличам ли ти в този момент на шегаджия? — сините очи на Тайко просветнаха. — Ендор, Борлейас, а сега и това.
— Спокойно, Тайко — строго се обади Антилис. — За Борлейас не бяха виновни само ботанците.
— Вярно, там вината не беше изцяло тяхна… — неохотно се съгласи Тайко.
Уедж погледна към Ландо.
— Ти чувал ли си за някакви нови разкрития около Каамас?
— Не — каза бившият генерал и подозрително изгледа мориша. — Питай го откъде е научил.
Тайко отново размени няколко думи с мориша.
— Каза, че сведенията идвали от стария отшелник — преведе пилотът. — Живеел в пещера в Хай Татмана. Очевидно знае всичко, което става в галактиката.
Уедж Антилис вдигна поглед към планината Татмана. Островърхите й зъбери стърчаха на хоризонта срещу Новата република. Нелепо беше да се очаква, че някакъв местен отшелник би имал представа, какво става в града, камо ли в огромната галактика над планината му. Но, от друга страна, Уедж бе прекарал достатъчно време с Люк Скайуокър, за да научи, че в галактиката има много необясними неща. Ами ако този стар отшелник бе един от джедаите, които Люк се опитваше да открие? В момента те едва ли бяха особено заети.
— Питай го къде можем да намерим този стар отшелник — обърна се той към Тайко.
— Ще се вдигаш в планината ли? — попита Ландо, докато Тайко говореше с мошира. — Защо?
— От любопитство — отвърна командирът на Червената ескадрила. — Имаме време. Няма да му трябваме на генерала най-малко още два часа. Идваш ли?
Калризиан въздъхна:
— Води.
Накланяйки се леко от постоянния вятър, трите изтребителя кацнаха меко на скалата над града.
— Браво! — измърмори Ландо под нос, оценявайки пространството, което му оставиха за „Дамата на късмета“.
Беше съвсем малко, но от гордост нямаше да се откаже. Все така мърморейки под нос, спусна яхтата още по-ниско. Вятърът допълнително усложняваше нещата. Калризиан се справи с приземяването, без да се посрами. Превключи двигателите на предстартов режим, спусна се по стълбичката зад кабината на мостика и се насочи към изходния люк. Уедж, Джансън и Тайко вече го чакаха в края на рампата.
— Хладничко е — отбеляза той и придърпа краищата на наметката си, за да не плющи на вятъра. — Надявам се пещерата на стария отшелник да е отоплена.
— Поне пази завет — каза Джансън и посочи към тясната, висока два метра цепнатина в отвесната скала. — Явно е това. Да вървим.
Пещерата бе много по-дълбока, отколкото Ландо бе предположил, съдейки по относително тесния вход. Вътре беше изненадващо топло.
— Май нещо свети отпред — каза Антилис. Гласът му кънтеше странно в затвореното пространство. — Зад завоя.
— Дали да не известим по някакъв начин, че сме тук? — подхвърли Калризиан и се огледа тревожно.
Тесните кабини на малките космически кораби никога не го бяха притеснявали, но да върви в тесен проход с цялата маса на планината над главата си, беше друго нещо. А може би мястото му напомняше прохода във вътрешността на планината Тантис. Така или иначе, след като взеха завоя, той сложи ръка върху дръжката на бластера си.
Толкова по-изненадваща бе сцената, която се разкри пред очите им. В дъното на едно разширение седеше престарял мориш, по-възрастен от мъжа, с когото бяха говорили при сергията. Старецът унесено дърпаше струните на някакъв музикален инструмент. От дясната му страна имаше тумбест военен фенер, от лявата — стар дървен мангал. Мъждивата светлина едва стигаше до предметите в пещерата, които вероятно съставляваха имуществото му. Без напълно да покрива стената, зад него висеше ръчно изрисувана завеса от плътна материя.
И да бе изненадан от появата им, старият отшелник не го показа. Изучава ги мълчешком, докато малката група се приближи. Четиримата мъже спряха на няколко метра от него. След това старецът сведе поглед към инструмента и измърмори нещо на родния си език.
— Поднася ни един вид приветствие — преведе Тайко. — Освен това пита защо сме дошли.
— Кажи му, че сме чули, че знае нещо за унищожението на Каамас — каза Уедж. — Искаме да научим повече.