Звездният звяр
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огняна Иванова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Звездният звяр». Краткое содержание книги:
Господин Кайку го прекъсна.
— Доктор Фтамъл, деликатният въпрос, който поставяте за преговори, е толкова важен, че аз, погълнат от досадното всекидневие, не успях да му обърна вниманието, което заслужава. Господин Гринбърг е извънредният посланик и пълномощен министър на Федерацията, натоварен с тази задача.
Гринбърг погледна шефа си и очите му просветнаха, но иначе не показа да е изненадан. Не убегна от вниманието му, че и по-преди Кайку каза „колега“, а не „помощник“, и това му се видя елементарен трик да засили престижа на своето участие в преговорите от гледна точка на протокола, но не бе очаквал това внезапно повишение. Почти беше сигурен, че господин Кайку не си е направил труда да поиска одобряване на длъжността му от Съвета, но въпреки всичко шефът можеше да отстои решението си и сигурно заповедта щеше да се появи на бюрото на Гринбърг. Чудеше се само дали и заплатата му ще се повиши.
Работата изглеждаше глупава, но Гринбърг реши, че шефът му сигурно има данни за обратното. Или пък просто гледаше да се отърве от медузоида?
Доктор Фтамъл отново се поклони и каза:
— Поласкан съм, че ще работя с Негово превъзходителство.
Гринбърг подозираше, че рарджилианецът е разбрал какво става, но въпреки това медузоидът сигурно наистина бе поласкан, понеже усещаше намека, че той самият е също с ранг на посланик.
Една сътрудничка донесе питиета и разговорът спря, за да изпълнят ритуала. Фтамъл си взе чаша френско вино, а Гринбърг и Кайку по необходимост избраха единствения предложен там рарджилиански продукт — някаква течност, наречена „вино“ поради липсата на по-точна дума. Напомняше хляб, надробен в мляко, и имаше такъв вкус, като че бе прибавена сярна киселина. Гринбърг направи усилия да покаже, че му харесва, макар да не отпи от чашата.
Изпита уважение, като забеляза, че шефът му пие. Ритуалът, който бе общ за седемдесет процента от цивилизациите, предостави време на Гринбърг, за да огледа Фтамъл. Медузоидът бе облечен в скъпи дрехи, пародия на земен официален костюм: фрак, дантелено жабо и раирани панталони. Дрехите помагаха да се прикрие фактът, че макар да е симетричен хуманоид с два крака, две ръце и глава в края на удължения торс, рарджилианецът прилича на човек само по някои формални признаци.
Гринбърг обаче, израснал сред Великите марсианци, бе имал срещи с най-различни „хора“, така че не очакваше „хората“ да приличат на земните хора и нямаше предразсъдъци в полза на човешката форма. Фтамъл му се виждаше красив и следователно грациозен. Сухата му хитипова кожа, морава на цвят и със зелени петна, беше изящна и живописна като кожата на леопард. Липсата на нос нямаше значение, понеже се компенсираше от подвижна и чувствителна уста.
Помисли си, че Фатмъл сигурно е увил опашката си под дрехите, за да поддържа впечатлението, че не само облеклото, но и устройството му е като на земен жител. Рарджнлианците правеха всичко възможно, за да потвърдят древната мъдрост, че когато е в Рим, странникът трябва да се държи като римлянин. Другият рарджилианец, с когото Гринбърг бе работил, изобщо нямаше дрехи (понеже „хората“ от Вега VI ходеха голи) и виреше опашка като надменен котарак. Мисълта за Вега VI накара Гринбърг да потръпне, там му се налагаше да се увива като в пашкул.
Погледна антените на медузоида. Хм! Та те не приличаха на змии. Сигурно неврозата на шефа правеше от мухата слон. Вярно, бяха дълги около стъпка и дебели колкото пръст, но по тях нямаше очи, уста или зъби, бяха си просто антени. Повечето извънземни имаха антени. Та нима човешките пръсти не са вид къси антени?
Когато доктор Фтамъл остави чашата си, господин Кайку го последва и рече:
— Докторе, сигурно сте се посъветвали с висшестоящите?
— Имах тази чест, сър. Позволете да използувам предоставената ми възможност и да ви благодаря за самолета, които така любезно ми осигурихте, за да извършвам неизбежните пътувания до повърхността на вашата прекрасна планета и обратно до кораба, където са хората, на който имам удоволствието да помагам. Без да хвърлям сянка върху великия народ, на който служа в момента, мога да кажа, че вашият самолет е по-удобен и подходящ за целта от нашето производство, от което имаме помощен екземпляр на кораба.
— Благодаря ви. Да услужим на приятели е удоволствие за нас.
— Много сте любезен, господин заместник-секретар.
— Е, и какво казаха доверениците ви?
Цялото тяло на Фтамъл се сви.
— С болка се налага да ви съобщя, че те са непреклонни. Настояват детето от женски пол да им бъде върнато незабавно.