Звездният звяр
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огняна Иванова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Звездният звяр». Краткое содержание книги:
— Няма защо да изпитвате срам — отвърна господин Кайку. — Самият аз нямам никакви познания за методиката на междузвездните полети. За такива нужди използуваме специалисти. Един момент! — И господин Кайку докосна някакво декоративно копче на заседателната маса. — Свържете ме с астробюрото.
— Работното им време е приключило — каза един безплътен женски глас. — Там е само дежурният по междузвездни полети.
— Значи ще ме свържете с него. Побързайте!
След миг се чу мъжки глас:
— Говори доктор Уорнър, нощен дежурен.
— Обажда ви се Кайку. Докторе, занимавате ли се с пространствено-временни корелации?
— Разбира се, сър.
— Можете ли да ги правите по рарджилиански данни?
— По рарджилиански данни ли? — Дежурният тихо подсвирна. — Трудна работа, сър. Само доктор Сингх може да я свърши.
— Веднага го повикайте при нас.
— Но той си отиде, сър. Ще бъде тук утре сутринта.
— Не питах къде е, а казах веднага да го повикате. Ако се налага, вдигнете полицията на крак, обявете публично издирване. Трябва ми незабавно.
— Хм… Разбрано, сър.
Кайку се върна отново към разговора с доктор Фтамъл.
— Надявам се, ще мога да докажа, че нито един земен кораб не е посещавал хрошиите. За щастие разполагаме с отчети от всеки междузвезден полет. Мисълта ми е следната: време е преговорите да се поемат лично от съответните шефове. При вашите умения да тълкувате можем да им покажем, че не крием нищо, че всички технически средства на цивилизацията ни са на тяхно разположение и че с готовност ще им помогнем да открият изчезналото отроче от женски пол, но детето не е тук. После, ако имат някакво предложение, ние ще…
Една врата в дъното на стаята се отвори и господин Кайку каза с равен глас:
— Здравейте, господин секретар.
Влезе Най-почитаемият господин Рой Макклур, секретар на Департамента по космическите въпроси при Федералната общност на цивилизациите. Гледаше с интерес само господин Кайку.
— Тук ли сте, Хенри? Навсякъде ви търсих. Оная глупачка не знаеше къде сте отишли, но аз открих, че не сте излизали от сградата. Ще трябва…
Кайку здраво го улови за лакътя и каза високо:
— Господин секретар, позволете да ви представя доктор Фтамъл, посланик de facto4 на могъщите хрошии.
Макклур влезе в тон със случая.
— Как сте, докторе? Или може би трябва да кажа „ваше превъзходителство“? — попита Макклур, но поне беше така добър да не се зазяпва.
— Обръщението „доктор“ е напълно подходящо, господин секретар. Благодаря за вниманието, аз съм добре. Мога ли да попитам вие как сте със здравето?
— О, не се оплаквам, не се оплаквам. Само дето всичко се събра накуп. Което ме подсеща, че… Може ли да ми отстъпите главния ми помощник? Много съжалявам, но се появи нещо спешно.
— Разбира се, господин секретар. Най-голямото ми желание е да ви направя услуга.
Макклур изгледа изпитателно медузонда, но разбра, че не може да изтълкува изражението му… „Ако това нещо изобщо има изражение“ — поправи се той.
— Надявам се, че се грижат добре за вас, докторе.
— Да, благодаря.
— Чудесно. Наистина съжалявам, но… Хенри, може ли?
Господин Кайку се поклони на рарджилианеца, след което стана от масата с такова подобие на маска върху лицето, че Гринбърг потрепери. Щом се поотдалечиха, Кайку взе да шепне на Макклур.
Макклур хвърли поглед към другите двама, а после отвърна шепнешком, но Гринбърг го чу: „Добре, добре. Но разберете, че въпросът е съдбоносен. Какво ви е прихванало, Хенри, та сте наредили тези кораби да кацнат, без да се посъветвате най-напред с мене?“ Отговорът на Кайку не се чу. Макклур продължи: „Глупости! Е, ще ви се наложи да излезете и да им се представите. Не можете да…“
Кайку рязко го прекъсна:
— Доктор Фтамъл, възнамерявате ли да се върнете на хрошийския кораб довечера?
— Не бързам. На ваше разположение съм, сър.
— Много сте любезен. Мога ли да ви оставя на грижите на господин Гринбърг? Ние с него разсъждаваме еднакво.
4
Фактически (лат.). — Б.пр.