Звездният звяр

— Доктор Фтамъл, когато приехте да участвувате в това дело, предполагахте ли, че ще мохем да открием въпросната хрошия?

Антените на медузоида изведнъж клюмнаха. Гринбърг го погледна накриво и каза сухо:

— Да, виждам, че не сте предполагали. Мога ли да попитам тогава защо сте приели посредничеството?

— Не е възможно да се откаже предложение на хрошиите, сър. Повярвайте ми — бавно отвърна Фтамъл без обичайната си увереност.

— Хм… Значи така. Докторе, ще ме извините ли, ако кажа, че досега не успяхте да създадете пълна представа за тези „хора“? Казвате, че са много силни в умствено отношение, до такава степен, та един виден интелектуалец от твърде развита раса, какъвто сте вие, е бил поразен… Намеквате, че са силни и в друг смисъл, и вие, член на горд и свободен народ, трябва да се подчинявате на желанията им. И ето че сега те са тук с един-единствен кораб, представящ цяла планета, и то толкова мощна планета, че можем само да съжаляваме, ако не задоволим неосъществимото им искане.

— Всичко това е вярно — отвърна предпазливо доктор Фтамъл.

— Когато един рарджилианец говори професионално, не мога да не му вярвам. И все пак ми е трудно да ви повярвам. Защо досега не сме чували за тези свръхсъщества?

— Космосът е дълбок, уважаеми сър.

— Вярно, вярно. Няма съмнение, че съществуват хиляди велики цивилизации, с които никога не сме се срещали и никога няма да се срещнем. Мога ли да направя извода, че и рарджилианците за първи път влизат в контакт с хрошиите?

— Не. Отдавна се знаем с тях. По-отдавна, отколкото с вас.

— Нима? — каза Гринбърг и стрелна с очи господин Кайку. — А какви са отношенията на Рарджил с хрошиите? И защо този факт не е бил докладван на Федерацията?

— Сър, има ли укор в последния ви въпрос? Ако е така, отговорът ми е, че не действувам от името на своето правителство.

— Исках просто да се осведомя — успокои го Гринбърг. — Федерацията винаги се стреми да разшири колкото може дипломатическите си връзки. Учудих се, като узнах, че вашата раса, която претендира за приятелство с нас, е била в контакт с могъща цивилизация, а не е уведомила Федерацията за този факт.

— Ще ми позволите ли да изразя учудването си от вашето учудване, сър? Космосът е дълбок, а моите хора отдавна са известни като велики пътешественици. Може би Федерацията не е задавала правилно въпросите си. Що се отнася до другото, моята раса не е в дипломатически или в каквито и да е отношения с могъщите хрошии. Те са вид, който си гледа работата, както казвате вие на Земята, и ние сме щастливи, че не им се изпречваме на пътя. Минаха години, повече от пет ваши века, откакто в небето ни се появи техен кораб с искането за услуга от наша страна. По-добре далече от тях.

— Изглежда, че колкото повече научавам, толкова повече се обърквам — каза Гринбърг. — Значи са кацнали на Рарджил, за да си вземат преводач, вместо да дойдат направо тук?

— Не съвсем. Появиха се в небето и попитаха дали сме чували за вас. Отговорихме, че ви знаем… понеже, когато хрошиите задават въпроси, получават отговори! Посочихме местоположението на звездата ви и ми беше оказана нежеланата чест да ме изберат за свой пратеник. — Фтамъл сви рамене. — Така се озовах тук. Позволете да добавя, че едва когато бяхме далече в Космоса, научих целта на тяхното търсене.