Звездният звяр
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огняна Иванова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Звездният звяр». Краткое содержание книги:
„Извинете, сър, но аз бягам от съпруга си, който се намира в другия край на Галактиката. Ще имате ли нещо против, ако се скрия под тази седалка и така се прокрадна на вашата планета?“
А касиерът й отговаря: „Без билети не возим!“ Компаниите, осигуряващи совалките, мразеха дори пътниците с безплатни билети — Гринбърг го усещаше всякога, когато показваше дипломатическия си пропуск.
Глождеше го обаче някакво съмнение… После си спомни въпроса на шефа: „Има ли Глупи ръце?“ Досети се, че шефът сигурно се е чудил дали Глупи не е изчезналата хрошия, понеже хрошиите според Фтамъл имат по осем крака. Гринбърг се засмя. Глупи не беше майсторът, който би могъл да построи космически кораб и да го управлява. Събратята му също. Вярно, шефът не беше видял Глупи, та да знае колко нелепа е подобна мисъл.
Освен това Глупи се намираше на Земята вече повече от сто години — веднага се разбираше, че не може да става дума за него.
Същността на въпроса беше какво да се направи за хрошиите, след като вече се е стигнало до контакт с тях. Всичко извънземно представляваше интерес, допълваше знанията и носеше полза на човечеството, стига да вникнеха в същността му… А от раса, извършваща сама междузвездни полети, положително можеше да се научи всичко споменато, взето заедно… Без съмнение Кайку им даваше надежди, като същевременно поставяше основа за постоянни отношения. Чудесно. Значи от Гринбърг зависеше да доразвие тази насока и да помогне на шефа си в емоционалното му затруднение, заплашващо общуването му с рарджилианеца.
Гринбърг прегледа отгоре-отгоре останалата част от доклада. Единствената допълнителна информация, която получи, беше от резюмето. По-нататък следваше описание на цветистите речи, произнесени от доктор Фтамъл. Накрая Гринбърг пъхна материала обратно в папката и се зае с текущите въпроси.
Господин Кайку обяви присъствието си, като надникна през рамото му и каза:
— Входящата кутия е все така пълна!
— А, здравейте, шефе. Вярно, но само си помислете в какъв вид щеше да бъде, ако не бях скъсал всяка втора докладна, без да я прочета! — отвърна Гринбърг и стана от бюрото.
Господин Кайку кимна.
— Знам. Понякога пиша „не“ върху всеки материал с нечетен номер.
— По-добре ли сте?
— Готов съм да му плюя в лицето. С какво ме превъзхожда някаква си змия?
— Моите поздравления!
— Доктор Морган е извънредно способен. Ако някога нервите ти не издържат, обърни се към него.
Гринбърг се ухили.
— Шефе, единственото, което ме притеснява, е, че през работно време страдам от безсъние. За разлика от преди вече не мога да заспивам на бюрото.
— Това е най-ранният симптом. А след време мозъкът ти ще престане да действува — рече господин Кайку и погледна стенния часовник. — Още ли няма вест от приятеля с живата коса?
— Още.
Грнибърг му съобщи за карантината на „Арнел“ и каза какво е направил. Господин Кайку кимна одобрително, което според някои кръгове се равняваше на връчването на почетна армейска грамота пред строя.
Гринбърг усети приятно чувство и продължи, като обясни каква промяна е направил в заповедта за Глупи. Стигна до въпроса боязливо и почти несъзнателно.
— Шефе, когато човек седи на този стол, гледа на нещата под друг ъгъл.
— И аз преди години стигнах до същия извод.
— Така е. Докато бях на бюрото, разсъждавах и върху въпроса за намесата.
— Защо? Нали го разрешихме?
— И аз така мислех. Въпреки това… все пак… — И Гриибърг изплю камъчето, какво е променил, след което зачака.
Господин Кайку отново кимна. Хрумна му да сподели с Гринбърг, че с това му е спестил главоблъсканиците да намери достоен начин, по който да постигне същата цел, но се отказа. Вместо това се наведе над микрофона.
— Милдред? Обаждал ли се е доктор Фтамъл?
— Току-що пристигна, сър.
— Добре. Моля да го изпратите в източната заседателна зала.
После изключи уредбата и се обърна към Гринбърг:
— Е, синко, дойде време да укротяваме змии. Носиш ли си свирката?
ГЛАВА VI
„КОСМОСЪТ Е ДЪЛБОК, УВАЖАЕМИ СЪР!“
— Доктор Фтамъл, да ви представя колегата си господин Гринбърг.
Рарджилнанецът се поклони ниско. Понеже краката му бяха с по две колена, а произношението му се различаваше от човешкото, ритуалът придоби внушителен вид.
— Зная с какво име се ползува почитаемият господин Гринбърг от един мой сънародник, който е имал щастието да работи с него. За мене е чест, сър.
Гринбърг отговори в същия дух на пародийна любезност, избран от космическия лингвист.
— От доста време мечтая да изпитам лично удоволствието да бъда в досег с излъчването на учения доктор Фтамъл, но не смеех да се надявам, че желанието ми ще се осъществи. Ваш покорен слуга и ученик, сър.