Звездният звяр
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огняна Иванова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Звездният звяр». Краткое содержание книги:
— Нали нямахте доверие на носа ми, шефе?
— Един слепец ще води друг слепец, ако нямаш нищо против изопачаването на метафората. Може би с общи усилия ще подушим какво става.
— Разбрано, сър. Може ли да попитам какъв е характерът на задачата?
— Ами…
Но преди господин Кайку да успее да отговори, светна лампичката на секретарката му и гласът й обяви:
— Хипнотерапевтът ви пристигна, сър.
Заместник-секретарят погледна часовника си и каза:
— Как само лети времето… — А после добави над микрофона: — Пратете го в гардеробната ми. Сега ще дойда. — След което продължи, вече към Гринбърг: — Фтамъл ще пристигне след половин час. Нямам възможност да говорим повече, трябва да се стегна за срещата. Ще намериш всичко по въпроса, колкото и да е малко, в папката с надпис „Неотложни, спешни задачи“. — Господин Кайку хвърли поглед към кутията за пратките по пневматичната поща, която се беше препълнила за времето на разговора им. — Ще се върна след пет минути. Използувай колкото време остава да разчистиш тоя куп от вторични суровини. Подписвай вместо мене, но задръж каквото сметнеш, че трябва да видя… Само че гледай да не оставиш повече от пет-шест материала, иначе ще те върна да си доучиш в Харвард!
Кайку припряно се изправи, като си отбеляза наум, че от гардеробната ще трябва да нареди на секретарката си да описва всичко, което стане през следващия половин час, и да му го покаже по-късно… Искаше да разбере как работи „младежът“. Съзнаваше, че някой ден ще умре, и възнамеряваше да положи усилия, та да бъде заместен от Гринбърг. Междувременно обаче трябваше да направи живота на „младежа“ колкото може по-труден.
Заместник-секретарят се запъти към гардеробната. Отместената врата се захлопна подире му и Гринбърг остана сам. Точно като протягаше ръка към оставеното за разглеждане досие, обозначено „спешно“, червената лампичка просветна, чу се звън и някакви книжа паднаха във входящата кутия.
Гринбърг взе материала, прегледа текста в средата и тъкмо се увери, че въпросът не търпи отлагане, когато на уредбата се появи подобна светлинно-звукова комбинация и екранът се включи. Гринбърг видя лицето на завеждащия бюрото за съгласуване на системите. Човекът развълнувано каза:
— Шефе?
Гринбърг натисна копчето за обратна връзка.
— Гринбърг слуша. Шефът ме остави да му топля мястото. Току-що получих докладната ти, Стан. В момента я чета.
Стан Ибаньес явно се подразни.
— Няма значение. Свържи ме с шефа.
Гринбърг се поколеба. Въпросът, поставен от Ибаньес беше прост, но деликатен. Корабите от Венера винаги получаваха незабавно разрешение за кацане, тъй като всеки техен лекар беше пълномощник на обществената здравна организация. Но корабът „Ариел“, очакван в космодрума Порт Либия, изведнъж бил сложен под карантина от своя лекар и сега се намираше в дрейфова орбита. За голямо съжаление на него се оказал и венерианският министър на външните работи, а се очакваше, че Венера ще подкрепи позицията на Земята срещу Марс в предстоящата тристранна конференция.
Гринбърг можеше да задържи решаването на неудобния въпрос, докато се върне шефът, и да му го предаде; можеше да прескочи шефа и да се обърне към самия секретар (което предполагаше да намери отговор и да го представя така, че да получи одобрение) или пък… можеше да действува, като използува правото, дадено му от господин Кайку.
Господин Кайку сигурно не беше предвидил такова извънредно положение. Но от друга страна, шефът имаше досадния навик да подлага хората си на изпитания…
Гринбърг бързо прехвърли всичко това през ума си и отговори:
— Съжалявам, Стан, но не можеш да говориш с шефа. Аз го замествам.
— Нима? И откога?
— Е, замествам го само временно.
Ибаньес се намръщи.
— Виж какво, приятел, най-добре потърси шефа. Може и да се подписваш вместо него в някои обикновени случаи, но моят въпрос не е такъв. Трябва тутакси да разрешим кацането на кораба. Ще ти откъснат главата, ако поемеш отговорността за пълномощия, позволяващи да се пренебрегне такова основно правило като карантината. Размърдай си мозъка.
Да отмени карантината ли? Та Гринбърг си спомняше Голямата чума от петдесет и първа година, когато биолозите се предовериха на схващането, че всяка планетна форма на живот притежава имунитет към болестите от другите планети.
— Няма за отменяме карантината.
Ибаньес, изглежда, се засегна.
— Сергей, не можем да излагаме на опасност конференцията. Каква ти опасност! Не можем да плюем на десетгодишния си труд само защото някой космонавт има малко температура. Налага се да отменим карантината! Но не предполагам, че ти си тоя, дето ще го направи…