Звездният звяр
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огняна Иванова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Звездният звяр». Краткое содержание книги:
Господин Кайку се намръщи.
— Несъмнено вие сте обяснили, че изчезналото дете не е при нас, че изобщо не сме чували за него и нямаме причина да мислим, че то е посетило някога нашата планета, а по-скоро надделява мнението, че това не е било възможно, нали?
— Да. Ще ме извините, ако не съм бил достатъчно учтив, но искам да преведа отговора им точно, макар да звучи грубо… — И Фтамъл сви рамене от неудобство. — Те твърдят, че ги лъжете.
Господин Кайку не се обиди, понеже си даваше сметка, че когато един рарджилианец е в ролята на посредник, все едно че служи като бездушен телефон.
— Би било по-добре, ако наистина лъжехме — каза той. — Тогава щяхме да им предадем хлапето и въпросът да приключи.
— Вярвам ви — каза неочаквано доктор Фтамъл.
— Благодаря ви. А защо?
— Защото използувахте условно наклонение.
— Разбирам. А казахте ли им, че на Земята има над седем хиляди разновидности от извънземни създания, представени от неколкостотин хиляди индивиди? И че от тях около трийсет хиляди са разумни същества? Но че у много малко от тези разумни същества има поне подобие на физическите характеристики на хрошиите? И че всички от тази ограничена група са с известна ни раса и родна планета?
— Аз сьм рарджилиинец, сър. Казах им и това, и много повече на собствения им език, като го изразих по-ясно, отколкото вие бихте го обяснили на свой събрат. Вдъхнах му живот.
— Вярвам ви — каза господин Кайку и забарабани с пръсти по масата. — Имате ли някакво предложение?
— Един момент — намеси се Гринбърг. — Разполагате ли със снимка на типичен представител на хрошиите? Би ни помогнало.
— Те го произнасят „хрошиу“ — обясни му Фтамъл. — А в единствено число може и „хроший“, но по-добре е „хрошия“. Съжалявам, но доверениците ми не използуват символи от картинен вид. Лошото е, че и аз не разполагам със съоръжения, за да направя снимка.
— Безоки ли са?
— Не, уважаеми. Зрението им е съвсем добро, съвсем остро. Но за разлика от вас очите и нервната им система улавят доста различни импулси. Тяхното съответствие на снимка не би значело нищо за вас. Дори аз изпитвам затруднение, а моята раса е най-предразположена да вниква в различните интерпретации на символния език. А щом един рарджилианец… — Фтамъл спря да говори и се изпъчи.
— Е, тогава вие ни опишете как изглеждат. Използувайте семантичните таланти, с които справедливо се славите.
— С удоволствие. Всички хроший на борда на кораба са сравнително едри, понеже са представители на военната каста.
Господин Кайку го прекъсна.
— На военната каста ли? Докторе, военен ли е корабът? Защо не ми казахте?
Доктор Фтамъл изглеждаше огорчен.
— Реших, че фактът е както очевиден, така и неприятен.
— Прав сте. — Господин Кайку се чудеше дали не трябва да уведоми генералния щаб на Федерацията. Реши да изчака. Изпитваше голямо предубеждение към включването на военна мощ при преговори, тъй като смяташе, че демонстрирането на сила не само говори за провал в дипломатическата позиция, но и погубва шансовете да се постигне нещо с договаряне. Можеше да изложи разумно мнението си, но реши да го запази за себе си. — Моля, продължавайте.
— Във военната каста има три пола, като разликите между тях не са особено очевидни, така че не ни засягат. Моите другари и домакини на кораба са може би с шест инча по-високи от тази маса, а ръстът им е наполовина на вашия. Всеки има по четири чифта крака и по две ръце. Ръцете им са малки и нежни, но необикновено ловки. Според мене хрошиите са извънредно красиви, формите им са рядко грациозни, а при това и функционални. Проявяват забележителна сръчност при работа с машини, инструменти и при всякакви сложни манипулации.
Докато доктор Фтамъл говореше, Гринбърг малко се отпусна. Независимо от всичко, мъчеше го неопределеното чувство, че онова създание, Глупи, може да е от хрошиите. Но сега разбра, че предположението му се е породило съвсем случайно, понеже броят на краката съвпада. Да не би щраусът да е човек, понеже има два крака?! Съзнанието му бе заето с мисълта в каква категория може да включи Глупи и сигурно щеше да продължи да мисли в този дух, но явно категорията на хрошиите не подхождаше.
Доктор Фтамъл продължаваше да говори:
— …обаче най-забележителна характеристика на хрошиите, която няма нищо общо с обикновените данни за размери, форма, устройство на тялото и механичните функции, е зашеметяващото впечатление за огромната им умствена мощ. Така ме поразиха, че… — Медузоидът се захласна от вълнение. — Почти бях взел да се убеждавам, че трябва да се откажа от заплащането на квалифицирания ми труд и да приема службата при тях като привилегия.