Звездният звяр
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огняна Иванова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Звездният звяр». Краткое содержание книги:
Възможно бе Гринбърг просто да е забравил това название, звучащо като кихане. Може би бяха някакъв маловажен народ, на ниско културно равнище, без икономическо значение, който не е овладял космоса. Може пък да бяха влезли в Общността на цивилизациите, докато Гринбърг се мъчеше с проблемите на Слънчевата система. От мига, когато човечеството осъществи контакт с други раси, предприемащи междузвездни пътувания, законно признатите членове на „човешкото“ семейство така нараснаха на брой, че почти им се изгуби дирята. Колкото повече човечеството разширяваше хоризонтите си, толкова по-трудно бе да се съзрат тези хоризонти.
Да не би пък хрошиите да му бяха известни под друго име? Гринбърг взе за справка универсалния автоматичен справочник на господин Кайку и натисна клавишите, за да провери.
Известно време машината разсъждаваше, след което екранът за надписи светна: „Липсва информация.“
Гринбърг се опита да провери на „рошин“, в случая че хората са започнали да изпускат звука „х“ при произнасянето. Получи същия отрицателен отговор.
Тогава се отказа от проверката. Дори универсалният справочник в Британския музей нямаше да разполага с повече данни от справочника в кабинета на заместник-секретаря. Работните му помещения заемаха цяла сграда в друг квартал на Главната свободна зона, а служителите — кибернетици, специалисти по семантика и енциклопедисти — непрекъснато утоляваха глада му за факти. Гринбърг можеше да бъде сигурен, че каквито и да са тези „хрошии“, Федерацията чуваше името им за първи път.
Което беше изумително.
Останал цял миг в плен на изненадата, Гринбърг продължи да чете. Научи, че хрошиите са почти пристигнали — още не са на Земята, но от разстоянието, на което се намират, вече могат да махнат за поздрав, защото са в орбита за кацане, на петдесет хиляди мили от планетата. Още цели две секунди Гринбърг си позволи да се чувствува изненадан, докато установи, че причината да не чуе за приближаването им е настоятелната молба на доктор Фтамъл към господин Кайку да не позволява на патрулните съдове и тям подобните да проявяват любопитство и да се опитват да проникнат в кораба.
Работата на Гринбърг беше прекъсната от върналия се доклад за случая с Глупи, за който господин Кайку бе потвърдил присъдата. Гринбърг се замисли за миг, а после добави тази забележка, така че заключението гласеше: „Препоръката се одобрява, но стъпката не бива да бъде предприемана, докато не се извърши пълен научен анализ на съществото. Местните власти да предадат пълномощията си, когато се появи искане от страна на Ксенонаучното бюро, а последното ще осигури преместването на съществото и ще определи вещи лица, които да извършат преценката.“
Гринбърг подписа промяната от името на Кайку и вложи материала в системата. Призна си глупостта, че сега въпросната заповед звучи двусмислено, понеже нямаше съмнение, че щом ксенобиолозите се докопат до Глупи, вече няма да го изпуснат. Въпреки това усети, че изведнъж му олеква на душата. Предишната препоръка беше погрешна, а сега тръгна по правилен път.
Отново съсредоточи вниманието си върху хрошиите и отново веждите му се вдигнаха. Хрошиите не идваха, за да установят връзка със Земята. Бяха дошли, за да спасят една своя посестрима. Според доктор Фтамъл те бяха убедени, че Земята държи в плен една хрошия, и настояваха за нейното освобождаване.
Гринбърг изпита чувството, че е попаднал в сълзлива мелодрама. Тия „хора“, носещи астматично име, явно бяха сбъркали с избора на планетата, където да играят на „стражари и апаши“. Един нехуманоид без паспорт, без досие в Космическия департамент и без основателна причина за посещението си на Земята би бил безпомощен като млада невеста, която не разполага с купони. Биха прибрали посестримата им тутакси. Какво ти! Тя не би могла дори да премине през карантинен период.
Защо тогава шефът не им кажеше да си вдигнат партакешите и да си заминават?
При това, как според тях хрошията бе пристигнала на Земята? Пешком? Или като се е гмуркала в атмосферата? Звездните кораби не кацаха, обслужваха ги космически совалки. Представи си как чуждоземната дама досажда на касиера, който продава билети за пътуването: