Звездният звяр
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огняна Иванова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Звездният звяр». Краткое содержание книги:
Гринбърг се поколеба.
— Шефът е под въздействието на хипноза, понеже го очаква тежка задача. Сигурно ще успееш да се срещнеш с него чак след два часа.
Ибаньес го погледна с недоумение.
— Значи ще трябва да обезпокоя секретаря. Не смея да чакам два часа. Свещената крава от Венера като нищо ще нареди на капитана да потегли обратно. Нямаме право на такъв риск!
— Нямаме право и на риска да докараме епидемия. Ето как ще постъпиш: обади се на пратеника и му кажи, че лично отиваш да го вземеш. Използувай бърза совалка. Прехвърли пратеника на нея, а „Ариел“ остави в карантинна орбита. Щом пратеникът се качи в совалката, но не преди, а чак тогава, му обясни, че и двамата ще присъствувате на конференцията в изолационни скафандри. — Изолационният скафандър беше херметически затворен и първоначално го бяха използували при посещаването на планети, където можеха да ги заплашват наизвестни болести. — Естествено совалката и екипажът й също ще трябва да бъдат поставени под карантина.
— Изолационен скафандър ли?! Няма що, много ще му допадне! Сергей, дори отлагането на конференцията би нанесло по-малко вреда. А подобно неуважение положително ще настрои пратеника против нас. Тоя чешит е страхотно нафукан!
— Щом му намекнеш каква е целта, няма как да не му допадне — обясни Гринбърг. — „Голяма саможертва, стремеж да не се навреди на благополучието на любимата братска планета, чувството на дълг, което надделява над всичко“ и тъй нататък. Ако смяташ, че ще се затрудниш, вземи със себе си някое момче от отдел „Връзки с обществеността“. И внимавай, докато трае конференцията, пратеникът непрекъснато трябва да е наглеждан от лекар в бели дрехи и от две сестри. Сегиз-тогиз, когато гостът си почива, конференцията трябва да се прекъсва. Сложете легло и болнични паравани в Залата на героите, близо до заседателната маса. Идеята ще е, че самият гост се е разболял, но продължава делото като своя лебедова песен. Стана ли ти ясно? Обясни му всичко, преди совалката да кацне. Е, със заобикалки, разбира се.
Ибаньес изглеждаше смутен.
— Смяташ ли, че ще има ефект?
— От тебе зависи. Ще ти върна докладната с нареждане да не се отменя карантината и с препоръка да проявиш собствена инициатива, с която да осигуриш присъствието му на конференцията.
— Добре… Съгласен съм — каза Ибаньес и изведнъж се ухили. — Докладната е без значение, тръгвам! — И той изключи връзката.
Гринбърг се зае отново с книжата върху бюрото, въодушевен от чувството, че е играл ролята на господ.
Попита се как ли би постъпил шефът, обаче му беше все едно. Може би имаше множество правилни решения, но това поне бе едно от тях. Струваше му се, че не е сбъркал. Отново протегна ръка към материала, който трябваше да се резолира спешно.
Но се сепна. Глождеше го някаква неясна мисъл. Шефът не беше искал да потвърди смъртната присъда, Гринбърг усещаше това. Ами да, нали шефът му каза, че е сбъркал. Правилната стъпка беше да се проведе пълно разследване. Господин Кайку прие решението му само от чувство на солидарност, понеже Гринбърг му е подчинен.
Сега обаче самият Гринбърг седеше на шефското място. При това положение…
Да не би Кайку да го беше оставил там тъкмо затова? За да поправи собствената си грешка? Не, шефът беше потаен, но не и вездесъщ, нямаше как да предвиди, че Гринбърг може да преразгледа въпроса. И все пак… Гринбърг позвъни на личната секретарка на шефа.
— Милдред?
— Да, господин Гринбърг?
— Моля за резюмето и доклада относно разследването, в което участвувах. Номерът е може би Рт 0411, да, този е. Материалът беше върнат преди петнайсет минути. Искам да го получа обратно.
— Сигурно вече е препратен — отговори секретарката със съмнение в гласа. — Днес пунктът за връзка работи само със седем минути закъснение.
— И прекалената експедитивност си има лошите страни. Моля ви, ако заповедта е вече вън от сградата, да изпратите съобщение за отменянето й, после ще представим допълнителни сведения. А на мене ми върнете изходния документ.
Най-после Гринбърг стигна до папката, чакаща незабавно решение. Както господин Кайку беше казал, обемът на материала, обозначен „Фтамъл“, не беше голям. Видя, че е сложено и подзаглавие: „Красавицата и звярът“, което го учуди. Шефът имаше чувство за хумор, но толкова особено, че хората се затрудняваха да го разберат.
След малко Гринбърг с изненада повдигна вежди. Рарджилианците, тези неуморни преводачи, посредници и тълкуватели, непрекъснато се тикаха да участвуват в преговори между различни раси. Присъствието на доктор Фтамъл на Земята подсказваше на Гринбърг, че има някакъв проблем сред някои нехуманоидни „хора“ — нехуманоидни по разсъдък, същества, чиято психология е толкова различна от човешката, че затруднява общуването. Не очакваше обаче, че ученият представя позицията на раса, за която самият Гринбърг не бе чувал — същества, обозначени като „хрошии“.