Звездният звяр
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огняна Иванова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Звездният звяр». Краткое содержание книги:
Гринбърг вече си беше набелязал един слаб пункт.
— Момент. Значи са ви взели, потеглили са за Земята и после са ви казали, че търсят една изчезнала хрошия. Сигурно чак тогава сте решили, че начинанието е обречено на провал. Защо?
— Не ви ли е ясно? Нека да използувам един прекрасен и точен земен израз: ние, рарджилианците, сме най-големите клюкари във Вселената. Някои ни наричат „историци“, но аз предпочитам по-гъвкаво определение. Клюкари сме. Ходим навсякъде, познаваме кого ли не, говорим всички езици. И без да се ровя в архивите, знаех, че хората от Земята никога не са посещавали главната планета на хрошиите. Ако бяхте правили подобен контакт, щяхте да съсредоточите вниманието си и да обявите война. За смях на кокошките. Какъв чудесен израз! Трябва да видя как изглеждат кокошките, преди да си тръгна. Иначе при среща двама рарджилианци непременно биха си разправяли анекдоти по този повод. Та така, реших, че хрошиите бъркат и че няма да намерят онова, което търсят.
— С други думи, вашите хора са посочили погрешна планета и са прехвърлили проблема върху нас. — каза Гринбърг.
— Какво говорите! — възпротиви се доктор Фтамъл. — Описанието ни беше съвършено точно, уверявам ви. Но не на планетата, а на вас самите. Съществата, чието местонахождение трябваше да се установи, бяха земни хора до най-малката подробност, до ноктите на пръстите, до вътрешните органи.
— И все пак вие сте знаели, че те грешат. Докторе, не съм специалист по семантика като вас. Струва ми се, че откривам в това някакво противоречие или парадокс.
— Позволете ми да дам обяснение. Ние, чиято професия са думите, знаем колко евтино струва словото. Парадоксът може да съществува само в думите и никога във фактите, които се крият зад думите. Тъй като хрошиите описаха точно хората от Земята и тъй като аз знаех, че вие не познавате хрошиите, направих единственото възможно заключение: че в Галактиката има още една раса, с която си приличате като две капки вода, като от един дол дренки сте. Защо дренки? Не са ли за предпочитане лешниците?
— Идиомът е с „дренки“ — обясни невъзмутимо господин Кайку.
— Благодаря за сведението. Езикът ви е богат и трябва да опресня знанията си, докато съм тук. Няма да ми повярвате, но човекът, който ми предаде първите уроци, нарочно ме научи на изрази, които не са приемливи във вашето общество. Например: „Не хвърляй камък в рядко…“
— Да, разбирам — побърза да го прекъсне господин Кайку. — Представям си. Между нашите сънародници има хора със странно чувство за хумор. Значи сте направили заключението, че някъде в този звезден облак съществува вид, който дотолкова прилича на нашия, та сме като близнаци? Статистически това предположение ми се вижда така невероятно, че подобна възможност е изключена.
— Господин заместник-секретар, цялата Вселена е толкова невероятна, че изглежда нелепо да съществува. Затова ние, рарджилианците, смятаме, че Създателят е бил хуморист. — На това място медузоидът направи жест, типичен за неговия вид, а после учтиво го повтори в човешка форма с най-често срещания земен жест, означаващ почтителност.
— Обяснихте ли заключението си на своите клиенти?
— Да, и го повторих най-старателно при последното обсъждане. Резултатът можеше да се предвиди…
— Е, н?
— Всеки вид има свои таланти и свои слабости. Хрошните изграждат с могъщия си интелект определено мнение и не са склонни лесно да се откажат от него. Твърдоглави са, както казвате вие.
— Каквото повикало, такова се обадило, доктор Фтамъл.
— Моля ви, любезни господине! Надявам се, че ще устоите на изкушението. Щом се налага, нека да им докладвам, че не сте успели да откриете скъпоценното им същество, но се готвите да започнете нови и по-задълбочени търсения. Аз съм ваш приятел. Не допускайте мисълта, че преговорите са пропаднали!
— През целия си живот не съм се отказвал от преговори — отвърна с горчивина господин Кайку. — Понякога, ако не успееш да наддумаш този, с когото спориш, поне го надживяваш. Но не виждам какво повече да им предложим. Освен онази възможност, за която говорихме последния път… Носите ли координатите на тяхната планета? Или те отказаха да ви ги дадат?
— Нося ги. Обясних ви, че те не отказват. Хрошиите ни най-малко не се страхуват, че другите могат да узнаят местоположението им. Това изобщо не ги вълнува. — И доктор Фтамъл отвори едно дипломатическо куфарче, или имитация на земните, или купено на Земята. — И все пак имах затруднения. Техните понятия за координати трябваше да бъдат уеднаквени с нашите, според които Рарджил е истинският център на Вселената, затова най-напред се наложи да ги убедя в тази необходимост, а после да им обясня единиците за космическо време, използувани на Рарджил. А сега ще трябва със срам да си призная, че не съм вещ в методите, с които вие определяте формата на Вселената, така че имам нужда от помощ, за да се приведат цифрите в съответствие с вашата система.