Академия за вампири
- Автор: Мийд Ришел
- Серия: Vampire Academy #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Ибис»
- ISBN: 978-954-9321-22-7
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Академия за вампири». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли — хранещи се с невинни жертви.
Дампирите — полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Лиса трябва да бъде защитавана на всяка цена от стригоите: най-опасните и всяващи страх вампири — тези, които никога не умират.
Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Страхът е принудил двете най-добри приятелки да избягат от «Св. Владимир». И сега, след две години на свобода, те са заловени и върнати обратно в академията. Роуз трябва да продължи своето обучение за пазител, а Лиса да се завърне към социалния живот на кралските фамилии на мороите. Но зад тежките железни врати на академията техният живот е дори в по-голяма опасност, отколкото навън, защото стригоите са винаги наблизо…
Зрението ми се проясни и аз отново се озовах в гимнастическия салон и извън главата на Лиса.
Без да кажа нито дума на Дмитрий, хукнах с все сили към спалното помещение на мороите. Нямаше значение, че допреди малко краката ми бяха подложени на сериозно изтощение от поредния минимаратон. Сега тичаха неуморно и бързо, сякаш ми бяха присадили съвсем нови. Знаех, че зад мен Дмитрий ме настига, чух го да пита какво не е наред. Но не можех да му отговоря. Имах една-единствена задача: да се добера до спалното помещение.
Високият тъмен силует на обвитата с бръшлян сграда тъкмо се изпречи пред погледа ми, когато едва не се сблъсках с Лиса, тичаща насреща ми с лице, обляно в сълзи. Заковах се на място. Дробовете ми сякаш щяха да се пръснат.
— Какво не е наред? Какво се случи? — запитах задъхано, като я сграбчих за ръцете, за да я принудя да ме погледне право в очите.
Ала тя не ми отговори. Само обви ръце около мен, за да се разхлипа на гърдите ми. Задържах я така, притисната до мен, като само галех дългата й копринена коса и й повтарях, че всичко е наред… независимо какво се е случило. И честно казано в този миг не се вълнувах много какво точно е станало. Аз бях при нея и тя беше в безопасност. Това бе всичко, което имаше значение. Дмитрий се втурна към нас, нащрек, готов да реагира срещу всяка заплаха. С него до нас аз се почувствах по-сигурна.
След половин час се струпахме в стаята на Лиса заедно с още трима други пазители, госпожа Кирова и високата надзирателка. За пръв път идвах в стаята на Лиса. Натали се бе уредила да бъде нейна съквартирантка и двете половини на стаята бяха като илюстрация в учебник за контрасти. Кътът на Натали изглеждаше изпълнен с живот, с много снимки по стената и пъстроцветна дамаска на леглото с волани по края, явно внесена отвън, понеже в цялата Академия не можеше да се открие подобна шарения. Докато Лиса, както и аз, имаше много малко вещи, така че нейната половина от общата стая бе почти гола. Върху стената над леглото бе залепена само една фотография, направена при последното празнуване на Хелоуин, където и двете бяхме облечени като феи, с криле и блестящ грим. Като видях снимката, си спомних колко весело си живеехме тогава и тъпа болка стегна гърдите ми.
При цялата тази възбуда и суматоха никой не се сети, че не бе редно аз да присъствам тук. Отвън в коридора се струпаха още момичета от мороите, които се опитваха да разберат какво става вътре. Натали си проправи път сред тях, докато се чудеше от какво бе предизвикана бъркотията в нейната стая. Но когато откри причината, тя се закова на място.
По лицата на почти всички, вперили погледи към леглото на Лиса, беше изписан ужас и погнуса. Върху възглавницата й бе просната лисица с червеникавооранжева козина, тук-там с бели петна. Изглеждаше толкова нежна и крехка, така удобно сгушила се, че можеше да мине за домашен любимец, може би котка или някое друго животинче, което обичаш да взимаш в ръце и да притискаш към гърдите си.
С изключение на факта, че гърлото й бе прерязано.
Вътрешността на среза изглеждаше розова, подобна на желе. Кръвта се бе стекла надолу по жълтата кувертюра на леглото и бе образувала голямо тъмночервено петно насред постелята. Очите на лисицата бяха втренчени нагоре, в тях се четеше шок, сякаш не можеше да повярва, че това се бе случило.
Повдигна ми се, но се насилих да не отвръщам очи. Не можех да си позволя да бъда гнуслива и мекушава. Един ден сигурно ще се наложи да убия някой стригой. Ако не мога да се справя с една лисица, никога няма да оцелея в истинска битка на живот и смърт.
Това, което бе сполетяло лисицата, беше гадно и извратено, очевидно сторено от някой извратен ненормалник. Лиса гледаше безмълвно, със смъртнобледо лице, а накрая дори пристъпи няколко крачки напред, неволно протягайки ръка. Това варварско злодеяние я бе потресло до дъното на душата й, знаех го, защото добре помнех колко много обичаше животните. И тя ги обичаше, и те я обичаха. Докато живеехме сами, тя често ме молеше да си вземем някой домашен любимец, ала аз неизменно й отказвах, като й припомнях, че не можем да се грижим за него, след като във всеки един момент може да ни се наложи да се спасяваме с бягство през глава. Освен това животните ме мразеха. Затова тя се задоволяваше да помага и да утешава изгубили се животинчета, както и да се сприятелява с кучетата или котките на съседите като котарака Оскар например.
Но не можеше да се погрижи за тази лисица. За нея нямаше връщане назад, но дори и сега с удивление видях изписаното по лицето й желание някак си да стори нещо за нея, както бе свикнала да помага на всичко живо около себе си. Хванах я за ръката, за да я дръпна настрани, защото внезапно си спомних един наш разговор отпреди две години: