Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот
- Автор: Иванович Джанет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот». Краткое содержание книги:
Стефани моли за помощ Рейнджъра, прочут ловец на престъпници. Но Рейнджъра иска награда — една нощ със Стефани, от здрач до зори. А за това не бива да научава годеникът на Стефани, ченгето Джо Морели.
Типична каша в стил Стефани Плъм.
А до края има още кеч в калта, мотори, бързи коли и опасни мъже… Джанет Еванович е на върха!
— Имам страхотни новини — каза баба, когато отвори вратата. — Вчера са предали Лорета Ричи на Стива и поклонението ще е довечера в седем. Е, ковчегът ще е затворен, но все пак си заслужава да се види. Може би дори Еди ще се появи. Ще си облека новата червена рокля. В погребалното бюро ще е претъпкано довечера. Всички ще са там.
Анджи и Мери Алис седяха във всекидневната пред телевизора, който гърмеше с такава сила, че прозорците вибрираха. Баща ми също беше там, проснат в любимото си кресло. Мъчеше се да си прочете вестника и кокалчетата на пръстите му бяха побелели от усилията.
— Сестра ти е в леглото. Има мигрена — обясни баба. — Предполагам, че опитите да стане жизнерадостна са й дошли в повечко. Майка ти прави зелеви сарми. В кухнята има понички, а ако това не ти е достатъчно, имам едно скрито шише в спалнята. Това място е истинска лудница.
Откаченяка си взе поничка и се понесе към всекидневната, за да гледа телевизия с хлапетата. Аз си сипах кафе и седнах до масата, за да си изям поничката.
Баба се настани срещу мен.
— С какво си се захванала днес? — попита тя.
— Имам следа към Еди Дечуч. Шофира един бял кадилак и току-що научих името на собственичката му. Мери Маги Мейсън.
Извадих картичката от джоба си и я погледнах.
— Защо това име ми звучи толкова познато?
— Всички познават Мери Маги Мейсън — отговори баба. — Тя е звезда.
— Никога не съм чувала за нея — обади се мама.
— Защото никога не ходиш никъде — обясни й баба. — Мери Маги е една от кечистките в „Змийското гнездо“. Борят се в кал. Тя е най-добрата.
Мама вдигна очи от тенджерата с кайма, ориз и домати.
— Ти пък откъде знаеш? — попита тя.
— Илейн Барколовски и аз се отбиваме понякога в „Змийското гнездо“ след бингото. В четвъртък се борят мъже, които носят само по едно малко парцалче върху гениталиите си. Не са добри като Скалата, но все пак са приятни за гледане.
— Отвратително — направи гримаса мама.
— Да — съгласи се баба. — Прощаваш се с цели пет долара, за да влезеш, но пък си заслужава.
— Трябва да вървя на работа — казах на мама. — Проблем ли ще е, ако оставя Откаченяка тук за малко?
— Той вече не взима дрога, нали?
— Не. Чист е.
Да, от цели дванадесет часа.
— Но за всеки случай заключи някъде лепилото и сиропа за кашлица.
Потеглих към адреса на Мери Маги Мейсън, който Рейнджъра ми бе дал. Беше луксозен висок блок, който гледаше към реката. Обиколих подземния паркинг и огледах колите. Нямаше бял кадилак, но видях сребристо порше с регистрационен номер „МММ-КЕЧ“.
Оставих колата на паркинга за гости и взех асансьора до седмия етаж. Носех джинси, ботуши и черно кожено яке над черна блуза от трико и не се чувствах подходящо облечена за сградата. Мястото изискваше сива коприна и безукорно гладка кожа, за която се полагаха специални грижи.
Мери Маги Мейсън ми отвори, когато почуках за втори път. Беше облечена в анцуг, а кестенявата й коса бе опъната в конска опашка.
— Да? — попита тя, като ме огледа внимателно иззад очилата с костенуркови рамки.
В ръката й видях роман от Нора Робъртс. Мери Маги, кечистката, четеше любовни романи. Всъщност от онова, което успях да видя зад вратата, заключих, че Мери Маги четеше всичко. Навсякъде бяха разпилени книги.
Подадох й визитната си картичка и се представих.
— Търся Еди Дечуч — казах. — Научих, че шофира вашата кола из града.
— Белия кадилак ли? Да. Еди се нуждаеше от кола, а аз никога не карам кадито. Наследих го, когато чичо ми Тед умря. Може би трябва да го продам, но го пазя от сантименталност.
— Откъде познавате Еди?
— Той е един от собствениците на „Змийското гнездо“. Еди, Дейв Винсънт и Въртележката. Защо търсите Еди? Няма да го арестувате, нали? Той е много сладък старец.
— Пропуснал е делото си и трябва да му определят нова дата. Знаете ли къде мога да го намеря?
— Съжалявам. Миналата седмица се отби веднъж при мен, но не помня кой ден беше. Искаше да вземе назаем колата. Неговата е пълен боклук. Вечно развалена. Затова често му давам кадилака. Той обича да го кара, защото е голям и бял и може да го намери нощем на паркинга. Еди не вижда много добре.
Не е моя работа, разбира се, но не бих дала колата си на слепец.
— Изглежда четете много — отбелязах.
— Книгоманка съм. Когато се оттегля от кеча, ще отворя книжарница за криминалета.
— Ще можете ли да си изкарвате прехраната с продажба на криминалета?
— Не. Никой не си изкарва хляба с продажба на криминалета. Книжарниците са само фасади на нелегалния хазарт.