Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот
- Автор: Иванович Джанет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот». Краткое содержание книги:
Стефани моли за помощ Рейнджъра, прочут ловец на престъпници. Но Рейнджъра иска награда — една нощ със Стефани, от здрач до зори. А за това не бива да научава годеникът на Стефани, ченгето Джо Морели.
Типична каша в стил Стефани Плъм.
А до края има още кеч в калта, мотори, бързи коли и опасни мъже… Джанет Еванович е на върха!
— Мъжете не се заяждат — отвърна Морели. — Мъжете се ядосват, а жените се заяждат.
Скочих от леглото.
— Типично за теб е да направиш такава сексистка забележка!
— По-спокойно де — каза той. — Аз съм италианец. От мен се очаква да правя сексистки забележки.
— Това е направо нагло.
— Скъпа, трябва да се осъзнаеш, преди майка ти да получи сметката за онази рокля.
— Добре де, какво да правим? Искаш ли да се оженим?
— Разбира се. Хайде веднага да се оженим — ухили се той, като се протегна и заключи вратата на спалнята. — Съблечи се.
— Какво?
Морели ме бутна на леглото и се просна върху мен.
— Бракът е най-вече състояние на духа.
— Не и в моето семейство.
Той вдигна блузата ми и погледна под нея.
— Задръж! Чакай малко! — извиках. — Не мога да го направя, когато Откаченяка е в съседната стая.
Ръката му притисна венериния ми хълм. Джо направи нещо вълшебно със средния си пръст, очите ми се замъглиха и малко слюнка потече от ъгълчето на устата ми.
— Вратата е заключена, нали?
— Точно така — отговори Морели, който вече бе смъкнал джинсите ми до коленете.
— Няма да е лошо да провериш.
— Какво да проверя?
— Откаченяка. Да се увериш, че не подслушва пред вратата.
— Не ми пука дали подслушва.
— На мен ми пука.
Морели въздъхна и се изтърколи от мен.
— Трябваше да се влюбя в Джойс Бърнхард. Тя щеше да покани Откаченяка да гледа.
Той открехна вратата и надникна навън. След миг я отвори широко.
— Ох, мамка му! — изруга Джо.
Скочих и си вдигнах панталона.
— Какво? Какво става?
Морели излетя от стаята и обиколи апартамента, като отваряше и затваряше врати.
— Откаченяка е изчезнал.
— Как така е изчезнал?
Морели спря и се вторачи в мен.
— Пука ли ни?
— Да!
Нова въздишка.
— Бяхме в спалнята само една-две минути. Не може да е отишъл далеч. Ще отида да го потърся.
Втурнах се към прозореца и погледнах надолу към паркинга. Някаква кола потегляше. В дъжда ми бе трудно да я видя, но приличаше на колата на Зиги и Бени. Тъмна, произведена в Америка, средна по размер. Грабнах си чантата, заключих вратата и се затичах по коридора. Настигнах Морели във фоайето. Изскочихме на паркинга и спряхме. От Откаченяка нямаше и следа. Тъмната кола вече не се виждаше.
— Мисля, че може да е с Бени и Зиги — казах. — Трябва да проверим в клуба им.
Не можех да си представя къде другаде биха закарали Откаченяка. Не вярвах, че някой от тях би го завел в дома си.
— Зиги, Бени и Дечуч са членове на „Домино“ на улица „Мълбери“ — осведоми ме Морели, докато се качвахме в пикапа му. — Защо смяташ, че Откаченяка е с тях?
— Стори ми се, че видях колата им на паркинга. А и имам чувството, че Дуги, Дечуч, Бени и Зиги са забъркани в нещо, което е започнало със сделката с цигарите.
Потеглихме към улица „Мълбери“ и, разбира се, тъмносиният седан на Бени беше паркиран пред клуб „Домино“. Излязох от пикапа и пипнах капака на седана. Топъл.
— Как предпочиташ да играем? — попита Морели. — Искаш ли да те чакам в пикапа? Или да ги принудя да те пуснат вътре?
— Може да съм еманципирана жена, но не съм малоумна. Принуди ги да ме пуснат.
Морели почука и един старец открехна вратата, без да сваля веригата.
— Искам да говоря с Бени — каза Морели.
— Бени е зает.
— Кажи му, че го търси Джо Морели.
— Въпреки това ще е зает.
— Кажи му, че ако не дойде веднага до вратата, ще подпаля колата му.
Старецът изчезна и се върна след по-малко от минута.
— Бени каза, че ако подпалиш колата му, ще трябва да те убие. А и ще те изпорти на баба ти.
— Предай на Бени, че не е разумно да държи тук Уолтър Дънфи, защото той е под закрилата на баба ми. Ако му се случи нещо, баба ще урочаса Бени.
След две минути вратата се отвори за трети път и Откаченяка бе изблъскан навън.
— Жестоко! — похвалих Морели. — Впечатлена съм.
— Пич — обърна се Морели към Откаченяка.
Вкарахме Откаченяка в пикапа и го откарахме обратно в апартамента ми. На път за там той се закикоти идиотски и ние с Джо разбрахме какъв вид стръв бе използвал Бени, за да го примами.
— И това ако не е късмет — сподели Откаченяка, като се усмихваше с благоговение. — Излязох за минутка, за да намеря едно нещо, а двамата пичове бяха точно отпред на паркинга. И много ме харесват.
Откак се помня мама и баба ходят на църква в неделя сутрин. На път за вкъщи след службата се отбиват в сладкарницата и купуват торба с понички за баща ми, грешника. Ако двамата с Откаченяка побързахме, щяхме да пристигнем в къщата една-две минути след поничките. Мама щеше да се зарадва, че съм отишла на гости. Откаченяка щеше да е щастлив, тъй като щеше да получи поничка. А аз щях да съм щастлива, защото баба щеше да ми разкаже новите клюки за всички, включително Еди Дечуч.