Златото на Спарта
- Автор: Касслер Клайв, Блекууд Грант
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Спарта». Краткое содержание книги:
— Не се засягайте — каза Реми, — но ако сте знаели какво е това, защо сами не сте потърсили подводницата?
— Проучил съм това-онова — усмихна се мъжът. — Досетих се, че рано или късно ще се появи някой, който ще зададе правилните въпроси. И ето че дойдохте. — Мъжът тръгна към скутера, после спря и се обърна. — Знаете ли, ако бях немски моряк по онова време и търсех място, на което да се скрия, много бих се радвал да се натъкна на морска пещера.
— Аз също — съгласи се Сам.
— За късмет, Ръм Кей е пълен с такива. Само по този бряг има десетки, повечето непроучени и свързани с подземни реки.
— Благодаря. Между другото, да сте чували за нещо, наречено Козята глава?
Мъжът се почеса по брадичката.
— Не, не ми познато. Е, аз ще вървя. Наслука! — Той запали мотора и изчезна.
Сам и Реми помълчаха няколко секунди, после Сам рече:
— Проклет да съм!
— Какво?
— Дори не го попитахме как се казва.
— Няма нужда — каза Реми, като посочи към колибата. До вратата имаше дървена табелка, на която с ръкописни червени букви беше написано: „Каса де Къслър“.
Глава 15
— Тук може и да ми хареса — рече Сам, загледан в огъня.
— На мен също — отвърна Реми.
Двамата бяха решили да приемат поканата и да пренощуват в колибата. Когато слънцето се скри зад хоризонта, Сам се разходи по плажа и събра дърва за огъня, а с бамбуковия рибарски прът на домакина Реми улови три едрички риби. Нощта ги завари да лежат пред огъня, вече похапнали добре задушена, осолена от морето риба. Нощта беше ясна и черна, а небето — осеяно с диамантени звезди. Като изключим шума на вълните и на палмите, наоколо цареше пълна тишина.
Домакинът им не се шегуваше за винената изба, която макар с размерите на килер, съдържаше към две дузини бутилки. За допълнение към рибата си избраха „Жордан Шардоне“.
Седяха, отпиваха вино и гледаха звездите, докато накрая Реми попита:
— Мислиш ли, че ще ни намерят?
— Кой, Архипов и Холков ли? Надали.
За самолетните билети, хотела и колата под наем използваха кредитна карта по двойно изнесена разплащателна сметка на фондация „Фарго“. Сам не се съмняваше, че хората на Бондарук са в състояние да разкрият финансовия трик, но се надяваше това да не стане, докато са още тук.
— Освен ако вече нямат следа, която да ги насочи насам — добави той.
— Много окуражаващо! Знаеш ли, мислех си за Тед. Този руснак, Архипов, щеше да го убие, нали?
— Предполагам…
— За една бутилка вино. Що за човек може да направи такова нещо? Ако Руб е прав, Бондарук трябва да е много богат. Това, което ще спечели от продажбата на изгубената изба, за него сигурно са жълти стотинки. Защо е готов на убийство за нея?
— Реми, за него убийството е нещо естествено: не последен изход, а нормално действие.
— Сигурно…
— Но не си убедена.
— Просто не ми се връзва. Дали Бондарук не е колекционер на вина? Или Наполеонофил?
— Не знам. Ще проверим.
Реми поклати глава объркано. След кратко мълчание попита:
— Откъде ще започнем?
— Трябва да приемем на доверие няколко неща. Първо, че Селма е права в предположението си и Козята глава наистина е някакъв ориентир. Второ, че Бьом и екипът му са избрали най-пустата част на острова, за да си устроят работилницата. Този бряг определено отговаря на условието. Още призори ще съберем багажа си в лодката…
— Не в самолета?
— Бьом е наблюдавал брега от нивото на водата. От въздуха Козята глава може да прилича на патешки крак или магарешко ухо, или изобщо на нищо.
— Имаш право. Проблемът ще ни създаде и ерозията. За шейсет години може много да се е променило.
Сам знаеше, че Бахамският архипелаг е рай за пещерняците и любителите на пещерното гмуркане. Освен това знаеше, че съществуват четири основни типа пещерни системи — сини дупки, които се откриват както в океана, така и в близост до брега, и по същество представляват големи тунели, стигащи на стотици метри в океана или скалните слоеве на островите; параклазни и диаклазни пещери, които следват естествените пукнатини в земната кора; ерозионни пещери, които се формират с времето под влияние на дъждовете, смесващи се с минерали в почвата и разтварящи варовиковата основа; и накрая, морски пещери, образувани в скалите под хилядолетното въздействие на вълните. Макар тези пещери рядко да достигат дълбочина над трийсетина метра, обикновено са просторни и имат вход откъм водата. Точно такава пещера би търсил човек, който иска да скрие миниподводница.