Последната кашмирска роза
- Автор: Клевърли Барбара
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калоян Игнатовски
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Последната кашмирска роза». Краткое содержание книги:
— Какво толкова бе видяла?
— Изображение на ритуала сати20. Красива млада индийка, нагиздена с най-хубавите си дрехи и бижута, лежеше върху пламтяща погребална клада до тялото на мъртвия си съпруг. Много подходящо за детска книжка, не сте ли съгласен?
— И Прентис пак си я прибрал вкъщи?
— По-късно. Тя стоя у нас, докато построят новата им къща.
— На „Кързън Стрийт“ 3.
— Точно така. В съседство с развалините от старата къща. Доста странно от страна на Гайлс, рекох си тогава, да вдигаш нова къща до старата — сигурно му е навявала лоши спомени всекидневно. Но след това вече стана собственик на земята. Винаги беше непредсказуем! Макар във военните дела да бе напълно предвидим. Когато се съвзе след трагедията, пущунът в него взе превес. Събра един взвод от сиви кавалеристи — по изрична молба на управителя, тъй като имаше силно обществено състрадание и възмущение, както можете да си представите — и потегли. Върнаха се след десет дни. Никой не бе виждал по-изтощени бойци. Нито един от тях не обели и дума за това сражение — тя потръпна. — Но мисля, че бандитите научиха значението на думата „Пущунвали“.
Глава 9
Настъпи тишина, нарушавана единствено от ритмичното скрибуцане на ветрилото на тавана. Кити потъна в ужасите на миналото.
Докато Джо й даде време да подреди мислите и чувствата си, умът му се зае да попива подробностите и да преценява доколко важни за неговото разследване са кървавите събития от онзи март преди дванайсет години. Все още се въздържаше да формулира хипотези и заключения; той просто поемаше колкото е възможно повече информация за серията от необичайни и противни събития. Често беше използвал този метод в случаите, по които бе работил. На първоначалния етап подходът му се характеризираше с лакомо поглъщане на факти и впечатления. Не правеше предвиждания, не разработваше версии, докато не се убедеше, че е научил всичко, което би могло да се научи за престъплението. Даваше си сметка за опасността от очертаването на хипотеза, която по-късно можеше да бъде разбита на пух и прах от появата на ново сведение.
А и в смъртта на първата мемсахиб имаше нещо, което силно привличаше вниманието му. Привеждайки доказателства от прибързано действащи серийни убийци, които бяха шокирали населението на Европа през последните петдесет години, Джо си беше изградил собствена теория, че първото и последното от всяка серия убийства с най-голяма вероятност хвърлят светлина върху идентичността на убиеца. Първото, бидейки първо, неизбежно е най-дилетантски извършено, най-небрежно, най-нервно. Ако убиецът иска то да остане неразкрито, втория, третия и четвъртия път трябва да подобри методите си, да поеме по-малко рискове, да прикрие следите си по-изкусно. Ако кариерата му продължи да процъфтява, той може да стане прекалено самоуверен, чувствайки се неподатлив на разкриване и когато полицаите разследват петата или шестата му жертва, придобитите им умения биха могли да се уеднаквят с неговите.
Тъй като беше първото и очевидно най-непредумишленото, убийството на Доли Прентис според Джо бе най-значимото. Неговият модел прилича и в същото време не прилича съвсем на модела на последвалите убийства. Както в останалите четири случая, имаме фатално присъствие на местен жител, при смъртта на Доли — предполагаемите бандити. Джо се сети, че всъщност нито един свидетел не е споменал, че е видял някакъв бандит, макар в докладите да пишеше, че слугите са ги видели и група от четири-пет въоръжени мъже е извела слугите насила извън сградата. Дали някой — Прентис? — ги бе наел, примамил или подлъгал да нападнат къщата? Докато той е отсъствал? И после ги е преследвал и се е отървал от живите доказателства срещу него? Джо реши да обуздае въображението си; нито един мъж не би изложил безразсъдно на опасност жена си, дъщеря си, адютанта си и своето домакинство от верни прислужници.
Джо прелисти назад страниците на албума и отново погледна сватбената снимка. Дори на портрета Доли искреше от щастие и от нещо друго… удовлетворение? Гордост може би? Не беше ли доловил нюанс на същото чувство в очите на стар ловец на тигри, изобразен върху една от картините в столовата — „Виждате ли какъв чуден звяр съм хванал?“.
20
Индуистки ритуал, при който вдовиците доброволно са били изгаряни на кладата на мъртвия съпруг. — Бел.ред.