Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Другие детективы » Последната кашмирска роза
Последната кашмирска роза - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Последната кашмирска роза

Электронная книга - «Последната кашмирска роза». Краткое содержание книги:

Индия, 1922 година. Британците преживяват последния възход на империята. В малък гарнизон близо до Калкута умират от насилствена смърт пет офицерски съпруги — всяка година по една, все през март. Единствената връзка между случайните наглед смъртни случаи са малките червени рози, които мистериозно се появяват на гробовете на офицершите.
1 ... 32 33 34 35 36 37 38 39 40 ... 108
Перейти на страницу:

— Същата, плюс е’на хубава „Куче и патица“19! Е т’ва ни трябва!

Изражението на Джо остана невъзмутимо, когато минаха покрай тях достатъчно близо, за да ги чуят. Той се зачуди дали Кити беше схванала думите им и по още по-скованата й походка Джо допусна, че ги е схванала и затова тя му стана по-симпатична.

Щом пристигнаха в просторната й къща, заобиколена от най-красивите градини, които Джо бе виждал досега в Паникхат, върволица от слуги се струпа на вратата, за да ги посрещне. Една прислужница пое шапката и воалетката на Кити, слугата й подаде на друг слуга принадлежностите за църква, трети слуга донесе питиета на верандата, а четвърти отмени слугата, който задействаше ветрилото на тавана, за да ускори скоростта.

Кити го покани да седне на шезлонг.

— Знам защо сте тук, разбира се — започна тя без предисловие. — Гарнизонът е разделен, виждате ли. Известно ли ви е това? Разделен на такива, които смятат, че си губите времето и не биха искали да разлайвате кучетата — тази група се предвожда от началника на полицията Бълстроуд, но според мен това е неговото мнение. Всичко, което разкриете, се отразява неблагоприятно върху полицейската процедура — и другата група, която счита, че се извършват мошеничества, и тя се възглавява от Нанси, под благосклонното око на Андрю, разбира се. Става ли дума за Нанси, окото му винаги е благосклонно, както, предполагам, вече сте разбрали. Той често й позволява да върши каквото си науми. Но… Много тежко го раниха във войната. Куцият крак му е наследство от втората битка при Марна. Аз го уважавам и му се възхищавам и не бих желала нищо неприятно да му се случи. Не биваше да ходи на война. Индийската държавна служба представляваше работа, от която не можеше да бъде повикан на военна служба, но Андрю беше служил една година в Раджпутските стрелци, бе офицер от запаса и те с голяма радост го привлякоха. С военната експанзия имаха нужда от всички полиглоти, които можеха да наберат, затова Андрю замина за Франция и едва-едва се върна. Винаги казва, че дължи живота си на грижите на Нанси — след кратка пауза тя продължи: — Кажете ми сега с кого се срещнахте, къде ходихте, какво видяхте, какво мислите. Например — запознахте ли се вече с Прентис? Пущуните са му измислили прякор. Не говоря пущу и не мога да ви кажа какъв е, но в превод означава „никога не спи“ или нещо от този род. Изкарал е доста години на границата, нали знаете. Направи втора обиколка с Джилджитските скаути и се откъсна от тях само защото полкът му настоя. Точно навреме, за да ги поведе към Франция. Тогава беше по-голям пущун от пущуните! Това, което не знаеше за пущунвали…

— Пущунвали?

— Да, пущунските правила за поведение. Гайлс стриктно ги спазваше. Все още ги спазва, не се и съмнявам. Ако се наложи, готов да отмъсти на трето или четвърто поколение заради обида, готов да защитава в същата степен непознат човек в собствения си дом. Логично е, отговаря на принципите и без съмнение е от съществено значение за живота на северозападната граница, но в Бенгал може да се окаже страховито нарушение на обществения ред. И един интелигентен пущун — ако това не е абсурдно съчетание — ще е първият, който би приел, че такова поведение може да доведе до необмислени и нелепи последствия. Допийте си чашката, за да ви сипя още една — в тази страна трябва да пием повече течности!

— А Доли Прентис? Какво ще кажете за нея?

— О, тя беше прекрасна! От дванайсет години не е сред живите и беше поне с двайсет по-млада от мен, но още ми липсва. Беше ми приятелка, на всеки беше приятелка. Притежаваше благородство, на което всички се възхищаваха. Само да влезете в някоя стая, и я оживяваше, а ако заговореше някого, той се чувстваше поласкан и беседата с нея му действаше много добре. Съзнавам, че звучи сантиментално и смешно, но попитайте всеки, който я помни, и ще ви каже същото. Изчакайте секунда.

Кити плесна с ръце и повика своя слуга. Каза му нещо набързо, той се поклони и излезе, за да се върне с две прашни книги с кожени корици.

— Семейните албуми на Прентис — обясни Кити. — Не съм сигурна, че Гайлс би се съгласил да ви ги покажа, но аз ще го запазя в тайна. Ще мине като помощ на полицията в разследванията, нали така?

Тя даде знак на слугата да ги сложи на масата между тях и внимателно започна да прелиства страниците.

— Спасени са в пожара. Почти единствените неща. Пазеха ги в метална кутия в кабинета на Гайлс в дъното на къщата заедно със семейните документи. Когато ги спасиха, донесе ги при мен, естествено. И Гайлс, и Мидж знаят, че ги съхранявам на сигурно място, но не са ме молили да им ги върна и някак още не е дошъл подходящият момент за това. Мидж наминава у нас, за да ги разглежда, а аз да й разказвам истории за майка й, но Гайлс никога не е изразявал желание да си ги вземе обратно. Твърде мъчителен спомен.

вернуться

19

Популярно име на кръчма във Великобритания. — Бел.прев.

1 ... 32 33 34 35 36 37 38 39 40 ... 108
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)