Последната кашмирска роза
- Автор: Клевърли Барбара
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калоян Игнатовски
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Последната кашмирска роза». Краткое содержание книги:
Кити посочи с ръка към маса с дантелена покривка, върху която бяха наредени два сребърни чайника, единият с червена панделка, завързана за дръжката, а другият — с жълта. Имаше китайски сервиз за чай от Коулпорт, чинии със сандвичи и поднос за кейк, отрупан с резени кейк „Дънди“ и студен пандишпан. Кхидаматгарът стоеше край масата, усмихвайки се, докато Кити канеше всеки да си избере чай — с червената панделка — индийски, с жълтата — китайски.
Джо си избра индийски чай и сандвич с пастет от аншоа и си поговори с всяка от жените. Сравниха времето в Лондон и това в Паникхат, те му разказаха за плановете си за настъпващия горещ сезон, когато се провеждаше традиционният поход до хълмистите военни бази в полите на Хималаите и Джейн Фортескю кокетно предложи да му покаже дивностите на Симла, стига да желае да тръгне на тази екскурзия. Чайниците бяха напълнени отново от голям метален чайник и Джо си наля трета чаша чай, като започна с неудобство да се чуди каква бе всъщност причината да бъде поканен. Крадешком погледна стенния часовник и с изненада установи, че от пристигането му бяха изминали едва четиридесет минути.
Най-накрая Кити призова гостите към внимание.
— А сега, дами, ако нямате нищо против, мисля, че настъпи моментът да помолим инспектор Сандиландс да ни изпее една песен.
Оставиха чашите и чинийките на масата и бъбрещата компания запази тишина. Взеха да се споглеждат косо, а Джейн Фортескю пристъпи напред.
— О, не, Кити! Инспекторът няма да пее! Ние ще пеем! Хайде, момичета!
За изумление на Джо тя седна пред пианото, а останалите я наобиколиха. Джейн даде тон и те запяха.
Свършиха песента, смеейки се, и се настаниха в столовете в очакване на неговата реакция.
Джо знаеше тази мелодия. От нея винаги го полазваха тръпки. За последен път я чу изпълнена с ведро отчаяние от един квартет от млади авиатори, които след това излетяха за последен път към немските позиции. Жените току-що го поздравиха с изопачена версия на старата „Калкутска песен за холерата“. Хвърляха му ръкавицата? Показваха му, че не се страхуват? Скриваха своя страх зад тържествено посрещане?
Той изчака за момент, после затананика замислено първия куплет.
— Да, мисля, че я познах! „Паникхатска паническа песен“! В окопите си пеехме същата мелодия, но ако ви кажа с какви думи, Кити ще ме изхвърли.
Някои се усмихнаха, а с крайчеца на очите си Джо забеляза, че Нанси започва да се отпуска. Кхидаматгарът тихо вдигаше от масата приборите за чай, а в това време Джо взе думата. Приближи се и седна срещу тях на ръба на масата. Беше решил, че тези храбри и жизнени жени заслужават да чуят самата истина, както в момента я виждаше той, независимо колко бе неприятна.
— Познат ми е страхът. Позната ми е смъртта. И няма да ви съветвам да си избиете от малките красиви главички тревогата за смъртните случаи в базата. Ще ви кажа, че имате пълно основание да се страхувате. Вие принадлежите към група, която по все още неустановена от мен причина е мишена за убиеца. Доста особен убиец…
С тихи стъпки Наурунг влезе в стаята. Той не носеше обичайната си полицейска униформа, а широка роба на домашен прислужник, червена жилетка и синя чалма. Джо продължи да говори, вниманието на жените бе приковано към него. Наурунг започна да помага на кхидаматгара с почистването на масата. Изведнъж той изпусна една чиния, която падна на земята и се счупи. Наурунг силно възкликна и взе да мете счупените парчета. Кхидаматгарът се приближи към него, а Наурунг, съскайки ругатни по адрес на слугата, излезе бързо от стаята. Жените, които, чувайки шума, се бяха обърнали, за да вперят очи в Наурунг, смутени и подразнени, извърнаха погледи от необичайната сцена и отново насочиха своето внимание към Джо.
Той продължи да им говори, излагайки накратко датите и подробностите от смъртните случаи преди войната и обобщавайки своите подозрения. Внезапно спря и бръкна в джоба си. Извади няколко листа и моливи и им ги раздаде.
— Преди да продължим — и повярвайте ми, има нещо, което ще ви помоля да свършите, — бих искал да се върнете към случилото се преди пет минути в тази стая. Вземете моливите и напишете описание на индиеца, който влезе да помага на кхидаматгара. С какво беше облечен? Какви бяха чертите му? На какъв език говореше? Какво направи?