Последната кашмирска роза
- Автор: Клевърли Барбара
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калоян Игнатовски
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Последната кашмирска роза». Краткое содержание книги:
— Много прилича на Рудолф Валентино в „Шейхът“.
— Досега не сме имали удоволствието да гледаме кино в Паникхат, затова не съм в състояние да преценя. Но Чхеди хан минаваше за най-романтичния мъж в гарнизона. Беше висок около метър и осемдесет и пет, както виждате, красив като дявол. Движеше се като пантера — крачеше наперено из базата, без да поглежда нито вляво, нито вдясно, и се подчиняваше единствено на Прентис. Имаше черна коса, която носеше дълга върху раменете… понякога вплиташе в нея по една червена роза. Това беше доста необичайно, но най-изумителното в него бяха очите му. Сини. Да, тюркоазносини, а той ги гримираше с прах за почерняне на клепачите, което създаваше още по-смайващ ефект. Очевидно някои от тези северозападни туземци наистина имат светла кожа и сини очи. Казват, че светлият цвят на кожата води началото си от инвазията на войските на Александър Македонски. Странно.
— А Прентис как се е сдобил с този адютант? Ако изобщо е бил такъв…
— Действително не се държеше като такъв. Не спазваше установените обичаи. Историята разказва, че от малък е бил поверен на Прентисовите грижи след внезапно разгоряла се битка на границата. Чхеди хан го следваше навсякъде.
— А какви са били отношенията му със семейството на Прентис? Известно ли е?
— Не бих казала, че е известно със сигурност. Семейството им беше доста здраво сплотено според индийските нрави. Изглеждаше предан на Доли и Мидж. Разбира се, някои езици подмятаха, че при безразличието на съпруга си Доли намирала особена утеха в неговия адютант. И навярно е така… Но, инспекторе, това не би останало в тайна — заключи Кити в отговор на въпросителния поглед на Джо. — И когато откриха двете тела, вплетени едно в друго в останките от леглото в стаята на Доли, нали си представяте как всички подозрения на женорята в базата се потвърдиха!
— Озадачен съм, че при тогавашните обстоятелства двамата все още са били в леглото — каза Джо. — В доклада пише, че голяма врява се е вдигнала — пищящи слуги, фучащ огън… чували се дори изстрели. Достатъчно силен шум, за да привлече вниманието на офицерите в столовата на половин миля разстояние…
— За тези, които познават Доли, не е никак озадачаващо — отвърна Кити замислено и за миг замълча, докато реши докъде би могла да се довери на Джо. — Вижте, инспекторе, нямате голяма представа за живота в базата, но вероятно сте видели достатъчно, за да прецените, че много жени живеят в отегчение и самота. На една мемсахиб рядко й се налага да си мръдне и пръстта, и щом сутрешната й задача по надзора на слугите приключи, почти нищо не й остава, с което да си запълни времето, да не говорим за мислите. Доли я налягаше скука. Пиеше. Посягаше към чашката от няколко месеца преди пожара. Стара история. Допускам, че когато бандитите са подпалили къщата, тя вече е била мъртвопияна.
— Ами Чхеди хан?
— Мюсюлманин — така че сигурно не е бил под влияние на алкохола. Кой знае? Телата били хванати в капана под една греда. Може би той се е опитвал да я събуди… да я накара да се размърда… твърде късно. Чхеди хан беше верен на Прентис и какво друго би направил, освен да жертва живота си за спасението на мемсахиб? Е, във всеки случай, това е моята версия за историята — тя го погледна с известно предизвикателство. — И бих ви била задължена, ако я приемете за официална, инспекторе. Затова са живите — да обмислят нещата, и за мен те са по-важни от мъртвите. А може би дори по-важни и от истината.
Джо кимна в знак на съгласие и разбиране. Щеше да остави този въпрос така — засега.
Хрумна му, че ако са извършили аутопсия, са щели да разкрият съдържанието на стомаха на Доли. Алкохол? Наркотици? Пожарът избухва, за да скрие доказателства? Той не се сети да му бе попадало медицинско заключение за трупа на Доли и си записа, че се налага да направи допълнително проучване. Умът му механично се впусна в сгъстяваща се мрежа от хипотези.
— Спомняте ли си как реагира Гайлс, когато разбра какво се е случило?
— Беше съкрушен. Цяла седмица нито продума, нито помръдна. Физически не бе в състояние да се грижи за Мидж, разбира се, а тя, горката, се побърка от паника и скръб. Аз и съпругът ми я грабнахме и я доведохме тук, за да я гледаме. Живя при нас близо година. Твърде разстроена беше да я пращаме на училище, затова аз й преподавах уроците. Будно малко създание! Но ужасно напрегната — за кого ли бе чудно? — лицето й помръкна от неприятния спомен. — Веднъж седеше в краката ми, докато аз шиех, прелистваше старите ми детски книжки и се натъкна на една стара викторианска книга — „Индийски разкази за деца“ мисля, че се казваше. Изведнъж Мидж посочи една страница, изпищя и избухна в хлипане. Дълго я успокоявахме. Всъщност наложи се да доведем Гайлс, за да я утеши.