Последната кашмирска роза
- Автор: Клевърли Барбара
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калоян Игнатовски
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Последната кашмирска роза». Краткое содержание книги:
„Аз съм Наг — рече кобрата, но дълбоко в своето черно сърце той чувстваше страх.“
„О, за бога, нека да съм проклетата мангуста! Трепери от страх, който и да си, мръсник такъв! Направи грешка! Покажи си ръката! Дай ми малко доказателства, по дяволите! Мъничко късче ще е достатъчно. Нещо, заради което да те обвиня.“
Той откри, че започна да припознава своя враг като кобра. Не обикновената индийска кобра, а кралска кобра, понякога достигаща дванайсет стъпки дължина, която можеше да те нападне от храстите и да те убие, без да я забележиш. Той се отправи към една скала и чувствайки се глупаво, удари с камшика по земята наоколо, тъй като не желаеше да бъде вторият ухапан от змия, припичаща се на слънцето, седна, запали цигара и започна да оглежда покривите в далечината, опитвайки се да разпознае къщата на Нанси. Погледът му се премести върху широко разпрострелия се покрив на къщата на Кити и той се зачуди какво, по дяволите, щеше да каже на групата притеснени дами. Задачата му, изглежда, се състоеше в това да ги успокои, но самият той неспокоен, не можеше да си представи как щеше да я изпълни.
Като опитен лектор беше свикнал да убеждава комисии, да формира мнения, да действа самостоятелно и преди всичко да придвижва нещата напред. Хора от всякакви обществени слоеве го слушаха, харесваха го и в общи линии правеха това, което ги помоли, или вярваха на думите му. Но трябваше да признае, че не знаеше как да се обърне към тази малка група жени. Възпитани, учтиви и мъчещи се насила да притъпят своята паника, те с голяма готовност биха поели всяка негова мъдра или утешителна дума. Джо въздъхна. Предпочиташе да се изправи пред сто скептично настроени и умишлено опониращи лондонски полицаи! Но Джо имаше да изпълнява роля и макар че не той я беше избрал, щеше да се отнесе към нея с най-голямо внимание.
Дълго седя, репетирайки фрази, обмисляйки как да действа. „Наурунг, помисли си той, ще ми е нужна помощта му.“
Когато ударите на часовника у Кити, отброяващи пет часа, замряха, кхидаматгарът го съпроводи до верандата. Разхладен от втората си вана за деня и облечен в чифт удобни панталони от дебел плат, бяла риза и жокейски жакет, той се приближи към Кити, за да й целуне ръка.
— Скъпи ми инспекторе — поздрави го тя с усмивка, — колко свеж вид имате! И колко очарователно семпъл сте в облеклото! Дали да съжалявам, че отмина времето на високата колосана яка с подвити ъгълчета, бледолилавите ръкавици и перлената игла за вратовръзка? Може би не. Но трябва да дойдете и да се запознаете със съпругите на офицерите — „бенгалските кобили“, както ги наричаше татко.
Джо се обърна с лице към останалите от компанията. Когато влезе, Нанси и още шест жени се бяха скупчили и си бъбреха прави, а сега прекъснаха приказките и една след друга по старшинство бяха представени на полицая.
— Нанси, разбира се, я познавате — рече Кити и продължи по ред. — Мери, позволи ми да ти представя инспектор Джоузеф Сандиландс от столичната полиция. Инспекторе, това е Мери Кроуфорд, съпругата на майор Кроуфорд…
Последваха Биди Кемп, Джейн Фортескю, Луси Медоус, Фийби Картър, съпругата на командира, и Джойс Уейнрайт, съпругата на ветеринарния лекар. Джо се опита да си състави впечатление за всяка една от тях, докато се запознаваха, но в ума му остана неясен образ от ярки цветове, веещи се материи, благоуханни ръце, свенливи усмивки, закачливи усмивки и най-вече умни и пресметливи погледи.
На колониалните съпруги им се носеше славата, че се обличат старомодно, но избраните представителки пред него навяваха спомен за английска цветна леха в най-активния си цъфтеж в разгара на лятото. Кити и Мери Кроуфорд бяха облечени изключително подходящо в полуофициални следобедни рокли. Подгъвите бяха повдигнати, забеляза той, обратнопропорционално на възрастта им, а най-младата, малката Луси Медоус, носеше розова дневна рокля, едва покриваща коленете й. Трите най-млади жени, както и Нанси, имаха къси прически, не носеха корсет, а изражението им беше открито.