Обещанието на краля вещер

С разширени очи гоблинът се взира дълго време в монетата, после погледна нагоре към Джарлаксъл и бавно кимна.

— Много добре — каза мрачният елф.

Пристъпи напред, бръкна в кесията на кръста си и вдигна ръката си напред. Пръстите му бяха покрити с фина синя субстанция, подобна на тебешир. Мрачният елф посегна към челото на гоблина.

При това действие Гуулс се наклони назад, но Джарлаксъл го предупреди сурово, като извади меч с другата си ръка и направи изражение, обещаващо мъчителна смърт.

Мрачният елф отново посегна към челото на гоблина и започна да рисува с тебешира, като през цялото време мърмореше някакви мистични заклинания — бърборене, в което всеки чирак по магическите изкуства би разпознал несвързани глупости.

Ентрери, който владееше езика на мрачните елфи, също бе убеден, че това са глупости.

Когато приключи с приказките, Джарлаксъл хвана в шепата си брадичката на Гуулс и принуди създанието да го погледне в очите. Заговори на гоблински, за да е сигурен, че няма да има недоразумения.

— Наложих ти проклятие — каза той. — Ако си чувал нещо за моя народ, мрачните елфи, то ще знаеш, че проклятието ще е от най-ужасяващите. Нещата са простички, Гуулс. Ако ми останеш верен, нищо няма да ти се случи. Но ако ни предадеш, като избягаш или ни отведеш в засада, магията на проклятието ще се задейства. Мозъкът ти ще се превърне във вода и ще изтече през ушите ти и ще го направи бавно, много бавно! Ще чувстваш всяко изгаряне, всяко ужилване, всяко извиват. Ще познаеш агония, която никое острие не може да причини. Ще скимтиш и ще плачеш за милост, но нищо няма да може да ти помогне. Дори и в смъртта проклятието ще продължи да те измъчва, защото магията му ще те изпрати на олтара на Кралицата на паяците Лолт, богинята демон на хаоса.

Чувал ли си за нея?

Гуулс трепереше толкова силно, че едва успя да поклати глава.

— Познаваш ли паяците? — попита Джарлаксъл и прокара свободната си ръка по изпотената буза на гоблина. — Пълзящите паяци.

Гуулс потрепери.

— Те са инструментите на Лот. Ще те поглъщат цяла вечност. Ще те хапят — той ощипа грубо гоблина — милиони, милиони пъти. Няма да има спасение от изгарянето на тяхната отрова.

Извърна поглед към Ентрери, след което отново погледна ужасения гоблин в очите.

— Разбираш ли ме, Гуулс?

Гоблинът кимна толкова бързо, че зъбите му изтракаха при движението.

— Работи с нас и печели злато — продължи мрачният елф, използвайки гърления език на дивите гоблини.

Подхвърли още една златна монета на създанието. Гуулс обаче дори не направи опит да я хване и монетата го удари по гърдите и падна в мръсотията.

— Предай ни и те очакват безкрайни мъчения.

Джарлаксъл отстъпи назад и гоблинът се свлече.

Гуулс все пак успя да запази достатъчно разсъдък, че да се протегне и да вземе втората жълтица.